Навън продължава да е горещо. Под прозорците тъмнокафявото дюшеме изгаря ходилата ми по-силно и от крайбрежния пясък, а цветята на терасите плачат за вода. Но не се оплаквам. Поне не много. Всеки път, когато ми дойде да замърморя за жегата, си спомням за отминалата тежка зима и това мигом преобръща настроението ми. Радвам се на всяко опарване по кожата ми и си казвам, че трябва да натрупам запас от топлина, защото… утрините взеха да стават хладни…

Така че, предлагам ви една гореща идея, която не е моя, а е вдъхновена от Страната отвъд дъгата, и толкова ми хареса, че ръцете ме засърбяха да я пробвам. Но какво нещо е човешкият мозък – вижда непознати за ежедневието си неща, а после ги пригажда според онези, които познава. Ето сега се завихря в главата ми една виелица от горещо и студено, от разтапяне и вледеняване. Докато работех, си мислех за жегата в старовремските работилници за духано стъкло и за мехурчетата въздух, затворени в стъклото. Мислех си за плочите лед, които като деца си замразявахме в камерата на хладилника, а после, под тънката гореща струя вода на чешмата разтапяхме в различни форми. Ох, точно в този момент си мисля и за поялника, който лежи до крака ми, и металът му е вече студен, но страхът, че ей-сега ще се опаря, не ме напуска.

Асоциации…

И така, нужни са ви голяма бутилка от минерална, макетно ножче и поялник. Моят съвет е да работите някъде, където ще имате голяма, незастрашена от подпалване, площ – нещо като теракота на пода в кухнята. Осигурете проветряване, за да се спасите от неприятната миризма и внимавайте да няма малки деца наоколо – едно случайно бутване или подхлъзване могат да причинят
сериозни изгаряния. Иначе, за малко по-големите това занимание ще е полезно – ще ги научи да рециклират, ще упражнява вниманието им и фината моторика. А последното е особено важно за съвременните хлапета, които са лишени от часовете по краснопис в училище, както и от възможността да се справят с дребни домашни проблеми като зашиване на копче, например…

Включете поялника и го оставете на безопасно място до вас. Изрежете с макетното ножче дъното на бутилката според това, колко дълбока искате да бъде вашата купа. Не се старайте линията да стане равномерна, ако е вълнообразна, би било по-интересно.

Поялникът вече трябва да се е нагрял, затова започнете с върха му да прогаряте малки и по-големи дупчици в пластмасата.

Ако го изключите за известно време и той започне да се охлажда, ръбчетата на дупчиците ще станат кафеникави, но ако го оставите силно нагорещен, ще бъдат почти в цвета на пластмасата. Изборът е ваш.

Когато направите дупчиците, започнете леко да почуквате по пластмасата с върха на поялника. Внимавайте да не я пробиете, а само да
направите миниатюрни кръгли вдлъбнатинки. Те ще създадат чудесна илюзия за мехурчетата въздух, затворени в ръчно правеното стъкло.

Когато приключите и с тях, пак с ръба на поялника може да оформите леки неравности по ръба на купата – за да засилите усещането за „кристалност“.

И това е – нищо сложно! Ако направите дупчици и по дъното на купата, ще получите красива цедка, а от няколко бутилки – комплект цедки за измития магданоз, за доматите, за чушлетата…, за да ви е удобно, подредено и красиво, когато готвите. Можете да комбинирате и чинийка с цедка, ако не обичате наоколо да се разливат поточета. Възможностите са безброй, важно е само да имате
желание.

Необходими материали: поялник, голяма пластмасова бутилка за вода, макетно ножче;

Време за изработване: около 1 час;

Вложени средства: нито стотинка! (Ах как обичам да пиша това!)

Едно от най-шокиращите прозрения в живота ми ме връхлетя в Мозамбик. Излизахме извън града, към един от курортите по брега на океана, когато видях малко момче, може би на годините на сина ми, натоварено с празни бутилки от минерална вода, навързани една за друга по невъобразим начин. Детето беше дребничко и много слабо – както впрочем 99,90% от местните жители, които срещнах – и преди да приближим, отдалече се забелязваше само нещо, подобно на огромен облак от прозрачна пластмаса, а под него – две тънки, упорито пристъпващи крачета. После лъскавият пикап на домакините ми се изравни с това странно явление и видях изненадващо доволното детско личице – сякаш притежателят му носеше чувал, пълен поне с най-хубавите сладкиши на континента. Точно това изкоментирах и получих следния отговор: „Тези бутилки са по-ценни от сладкишите, защото означават, че неговото семейство ще има достатъчно вода, а и ще може да размени някои от тях за пари или за някаква съседска услуга…“. И така научих, че децата от бедните райони се ровеха из бунищата, в каквито бяха превърнати някои части на Мапуто, събираха бутилки, а после изминаваха километри до уличните чешми, за да ги измият, да налеят в тях вода и да ги отнесат обратно до домовете си. И така всеки ден, по няколко пъти.

Както казах, 99,90 % от хората, които видят в тази страна бяха слаби. Но и постоянно усмихнати. Сякаш бедността им се случваше на някой друг. Или по-точно – сякаш не съществуваше. Сякаш всеки следобеден дъжд превръщаше не техните, а нечии други градски колиби в истинско блато, в което децата тичаха, гонеха се и се кикотеха неудържимо сред прането, което майките им току-що бяха изнесли да съхне над локвите. Жените излизаха от тези колиби, обули сандали с висок ток, увили около съвършените си тела пъстри платове с местни щампи, с внимателно сресани коси и с неизменната си усмивка. Готови да не спират да се усмихват или да се смеят с глас, да флиртуват, да танцуват, да гълчат и да клюкарят, а после да се приберат в домовете си и да заспят сред влагата, най-вероятно отново усмихнати.

Някой би казал, че представям идеализиран образ на бедността, но не е така. Никога досега не бях попадала насред толкова отчайваща (за мен) бедност, но и никога не бях виждала толкова много хора, които въпреки бедността си не спираха да се усмихват. И деца, които, ако отворех прозорена на автомобила, не протягаха ръка за пари, а ми правеха забавни физиономии и чакаха и аз да се разсмея или ми сочеха с пръст по бузата си, че искат целувка.

Доколкото разбрах, там престъпността беше невероятно по-ниска в сравнение с онази, отвъд границата с Южна Африка. „Можеш да оставиш чантата си в колата“ – казаха ми една вечер домакините ми – „нали паркираме пред ресторанта“. И на изумените ми въпроси не се ли краде, отговориха: „О, да, и тук стават кражби, но много рядко. Преди две години бяха изнесли мебелите от къщата на един, явно го бяха нарочили за нещо“…

Никога досега не бях виждала хора, които са доволни и с малкото, което имат, които се събираха в събота привечер на крайбрежния булевард, за да танцуват и да се целуват. Понякога предпочитаха да си купят бира, вместо жетони за тока; радваха се на шишетата от минерална вода; разхождаха се до рибарското селище, за да разгледат дрехите, дарени от разни фондации, но неизвестно как оказали се на сергиите, или просто да послушат лакърдиите на рибарите. И в неделя сутрин се оставяха пасторите им да ги кръщават и пречистват с потапяне във вълните на океана край същия този крайбрежен булевард, на който бяха осъмнали влюбващи се, изневеряващи, прелъстяващи, често подпийнали и залитащи, но неспирно усмихващи се.

Описвам всичко това, защото в някои моменти осъзнавам как ние не умеем да се радваме дори на многото, което притежаваме, как в сравнение с тези хора сме истински богаташи и как не оценяваме невероятния си късмет. Знам, че човек винаги трябва да се стреми към повече, но препълненият гардероб или преяждането всеки ден не са по-добър живот. За мен богатството е и в това, да виждаш красотата на нещата, които всекидневно пресичат пътя ти, да откриваш другите им лица, различните възможности, да си любопитен, експериментиращ и да умееш да превърнеш едно обикновено пластмасово шише от минерална вода в съкровище.

А това се оказва толкова лесно!

Нужни са само свещ, клещи, поялник, ножица, макетно ножче и дребни елементчета, взети от стари бижута или ключодържатели. И една бутилка от минерална вода – каквато имате – безцветна, синя, зелена…

Нарежете с помощта на макетното ножче и ножицата пластмасата на дребни парченца с избрана от вас форма…

… а после ги нагрейте на пламъка на свещта. Препоръчвам ви да ги държите с клещите (ако те имат пластмасови дръжки) или с дълга пинсета и готварска ръкавица. Когато станете чувствителни към поведението на различните видове пластмаса при досег с пламъка, може да ги държите и с пръсти, но по-добре не рискувайте. След нагряването ще получите основните елементи за онова, което сте решили да сътворите.

Изчакайте поялника да се нагрее и пробийте дупчици там, където искате да се осъществи нанизване или свързване. Работете много внимателно, за да се предпазите от крайно неприятни изгаряния!

Когато пластмасата изстине, изключете поялника и го оставете на безопасно място, недостъпно за деца и домашни любимци. После вкарайте в дупчицата малка халка.

Направете това и с останалите парченца пластмаса и… оставете фантазията си да работи. Обещавам ви да получите най-оригиналните ключодържатели или висулки за чанти, най-ефектните бижута.

Какво сътворих аз от парченцата бутилки, ще видите на: http://www.facebook.com/#!/media/set/?set=a.360527504024063.84101.100002004487647&type=1

Отново искам да благодаря на вълшебната Страна отвъд дъгата, която ме провокира за тези занимания!

Необходими материали: свещ, клещи или пинсети, поялник, готварска ръкавица, ножица, макетно ножче и дребни елементчета, взети от стари бижута или ключодържатели;

Време за изработване: за ключодържателя от снимките – около половин час.

Вложени средства: нито стотинка!

Една вечер, след като ме изпита, за да провери дали съм си научила уроците, и видя, че планът  в тетрадката ми не беше добре направен, дядо ми каза: „Моето момиче, едно от най-важните неща на този свят е информацията, а добрата организация помага да намерим нужната ни информация.“…

Дядо ми беше военен – от стария тип военни и от стария тип мъже, онези, които вече е изключително рядко да срещнеш. Обичах го много, вероятно защото този суров човек никога не ми каза „Обичам те!“, но ми го показа по толкова много и различни начини, че нито за миг не ми и мина през ума да се запитам обичана ли съм. Затова и запомних уроците му – грижата му за семейството, отношението му към баба ми (двамата бяха винаги заедно и най-коментираната двойка в квартала, на нея всички й завиждаха за него, а на него – за нея), прецизността му във всяко нещо, с което се захванеше, дори и перфектно подреденият му гардероб, в който мирисът на одеколон се смесваше с аромата на сапун и оръжейна смазка…

И така – колко е важно да бъдеш организиран.

Аз не съм от най-организираните, макар че упорито се стремя да бъда. Хобито ми е творческо и след заниманията ми винаги остават разпилени мъниста, листенца, прежди и конци, късчета хартия. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако след приключване на работа просто изхвърлях изрезките и „боклучетата“. Но не. Аз събирам всичко, защото знам, че може да бъде използвано отново, включено в някой проект, в реализацията на убеждението ми, че всяко нещо на този свят заслужава втори живот.

Да, това е много вълнуващо, но  материалите ми за работа са подредени в пликчета и пликове, а те – в кутии и други пликове, и понякога пликчетата се разкъсват, а съдържанието им се разпилява. Мънистата са основният ми проблем. Те са много, използвам ги почти постоянно, налага се да ги изсипвам от пликчетата в купички, а после ме домързява да ги разпределям обратно и накрaя получавам един невъобразим микс, в който дълго трябва да ровя, за да намеря нужния цвят или размер. Другият ми голям проблем са иглите – не всяка игла минава през всяко мънисто, а понякога ми е нужно някои мъниста да бъдат пришивани с по-дебел конец, дори с прежда.

И така, виждайки в аптеката бурканчетата за стерилна урина (хич не се смейте, те са чудесни!) и в интернет – една идея за украса на капачки, открих своето спасение. Реших да комбинирам двете и ето какво се получи:

Нужни са ви прежди, шивашка вата, кука за плетене, лепило и бурканче за стерилна урина. Последното е особено ценно, защото е с капачка на винт (тоест, не рискувате при отваряне да изстреляте мънистата из цялата къща), пластмасово е (няма да се счупи при падане), а на размер е достатъчно голямо, за да побере стандартно пакетче мъниста от 100 грама (без целофанената опаковка, разбира се).

Оплетете от преждата малка шапчица, съобразена с размера на капачката на бурканчето и я натъпчете с шивашка вата. Не с памук, защото иглите трудно се забиват в него.

Залепете шапчицата внимателно до самия ръб на капачката.

Когато лепилото изсъхне, единственото, което ви остава е, да отделите достатъчно време, за да подредите мънистата по вид и цвят в отделните бурканчета. Защото няма да направите само едно, нали?

А после идва най-хубавият момент – набодете върху шапчицата на всяко бурканче иглите, съответстващи по размер на мънистата в него. Така винаги ще са ви под ръка. Вашата чудесна организация е готова и няма нужда да се питате “Ох, къде сложих онази игла?”.

Можете да използвате бурканчетата и като обикновени игленици. Ще е уверите колко практични са.

Необходими материали: прежди, шивашка вата, кука за плетене, лепило, игла за шиене и бурканче за стерилна урина;

Време за изработване: около 1 час за бурканче;

Вложени средства: за една шапчица не ви е нужно голямо количество прежда, така че, ако използвате преждите, останали от други проекти,  ще
дадете пари само за бурканчетата (между 30 и 50 стотинки за едно) и лепилото (около 2 лева).

А ето това е линкът към оригиналната идея за украса на капачки за буркани: http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=418373151557865&set=a.302080246520490.70282.107301605998356&type=1&theater. Чудесна е!

Обичам понеделниците.
Обичам усещането за нещо ново, за ново начало, измамната радост, че от този нов ден нещата ще бъдат по-различни и разбира се – по-хубави.

Но  още повече обичам, когато понеделниците започнат с някоя творческа идея, която да ме омагьоса и да ме накара да отложа всичко друго, което съм планирала. Обичам онзи сърбеж в пръстите, който не ми дава мира. Обичам, когато понеделникът е есенен и слънчев, потънал в златиста мараня, с летящи из въздуха паяжини, сякаш посипани с брокат, които ме карат да кихам, когато се оплетат в лицето ми…

Тази сутрин отново видях една чудесна идея и просто не можах да се сдържа да не я изпробвам в домашни условия. Но тъй като нямах клонки, за да я осъществя така, както бе показана, реших да използвам онова, които ми се намира под ръка – канап.

Нужни са ви канап, мъниста и ножица…

Нанижете мънистата на канапа. За една тиква с размерите на голям портокал ще са ви нужни около 50 мъниста…

Започнете да увивате канапа около три от пръстите си (аз избрах да е около три пръста, защото канапът ми не е достатъчно твърд за тиква с по-голям размер), като междувременно, на всеки две-три намотки, вкарвате и по едно-две мъниста. За един от елементите ще са ви нужни около 10-15 намотки и около 5-7 мъниста.

Когато направите около 15 намотки с мъниста, завържете ги. Така ще получите един от елементите за тиквата.

За една тиква ще ви трябват най-малко 7 подобни елемента. Когато ги направите, нанижете ги на парче канап.

Преди да затегнете канапа, изплетете от друго парче канап плитка – това ще бъде дръжката на тиквата ви.

Впъхнете плитката под парчето канап, с което ще завързвате, и тогава вече го затегнете. Разпределете равномерно мънистата и ще получите най-свежата пъпчива понеделнишки-есенна тиква. Е, ако мънистата са жълти, може би ще е по-достоверна, но какво пък…

Необходими материали: канап, мъниста, ножица;

Време за изработване: около час;

Вложени средства: опаковка от 100 грама дървени мъниста – 2 лева; канап – около 2 лева. Но мънистата и канапът ще ви стигнат за поне още три тикви.

Ето и оригиналната идея, която видях в Art&Blog: http://artandblog.com/artandblog/?p=11040. Чудесна е, нали!

Колкото и да не ми се иска, тя дойде. Всяка сутрин, излизайки от дома си, си казвам: „Не забравяй ръкавиците!“, а после се отказвам: „Не, още е рано…“. Но никак не е рано. Студено е, пръстите ми измръзват, вятърът кара очите ми да се насълзяват и сякаш вледенява мозъка ми, когато проникне в ушите. И докато съвременната градска мода предлага някои ограничения през лятото – все пак, съгласете се, трудно е да с крием от слънцето с широкополи шапки и безопасно да се разминаваме в тълпата, зимата крие чудесни възможности за всяка жена, която иска да изглежда добре.

Но днешното ми предложение е за малки момиченца. За младите дами, които не искат да се разделят с лятото, с игрите и венците от цветя в косите.

Нужни са ви една сатенена диадема от най-обикновения вид и различни видове прежди – не много като количество, може дори да съчетаете остатъците от най-различни цветове.

Изплетете на една кука лента с дупки в средата. Когато я измервате, знайте, че трябва да бъде 2-3 сантиметра по-дълга от сатенената
диадема.

Нанижете диадемата през дупките на лентата. Така хем ще имате красива обратна част, хем ще можете да изваждате диадемата, когато решите да изперете меката част.

После изплетете четири еднакви кръгчета, с размер, достатъчен да прикрие детското ушенце. Аз предпочетох да са от един цвят, но вие можете да експериментирате както си поискате.

Изрежете и четири кръгчета от шивашка вата, а после заплетете кръгчетата две по две като сложите по две парченца между тях. Вкарайте крайчетата на диадемата между двата пласта вата и заплетете и тях така, че да бъдат стабилно закрепени.

Вече имате една готова „ушанка“, но ви предлагам да продължите.

С онези чудесни формички за цветя направете няколко – в моя случай бяха 9. Комбинирайте цветовете, забавлявайте се, по желание може да добавите мъниста, сатенена панделка, филц. Само внимателно преценявайте кой материал как ще реагира при пране.

Зашийте първо две цветчета върху кръглите меки части, които ще пазят ушите, а после – едно – в центъра на диадемата. Това ще ви помогне да разпределите правилно цветчетата и да не се получи струпване от едната страна и разреждане от другата…

Разбира се, може да спрете и на този етап и пак ще имате весела и топла „ушанка“ за малко момиченце. Но ако решите да продължите,
добавете и останалите цветя като ги зашивате само от двете страни на плетената лента и не увивате конеца (или преждата) около диадемата. Ако решите да добавяте други елементи, това правило важи и за тях.

По този начин за една диадема можете да направите неограничен брой „калъфки“, които да сменяте според различни тоалети и да перете, когато се наложи. А и съхранението им ще бъде по-удобно тъй като ще заемат по-малко място.

Необходими материали: прежди в избрани от вас цветове, обикновена сатенена диадема, една кука за плетене, формичка за плетени цветя, игла с голямо ухо, ножица, шивашка вата и по желание – мъниста, сатенени панделки, филц;

Време за изработване: около два-три часа;

Вложени средства: зависят от това, дали ще си купите различни прежди, или ще използвате тези, които са ви останали от други проекти. Но една сатенена диадема струва не повече от 1 лев, така че – изчислявайте…

Както винаги съм признавала – дори през август ароматът на портокали и мандарини ме изстрелва веднага в предколедните дни…

Знам на какво се дължи този феномен – в детството ми, цитрусовите плодове се появяваха в изобилие по магазините едва в началото на декември. И тогава – едни такива сияйно оранжеви и ухаещи, бяха ясен знак, че празниците наближават.

Днес, от една страна се радвам, че синът ми може да си хапва портокали и мандарини винаги, когато му се прииска, но от друга, си мисля, че това „нямане“ в детството ми до някаква степен е обогатило живота ми с неподозирани емоции, дало ми е способността неочаквано да изпитвам радост и възможността на най-изненадващи места да ме връхлита празнично очакване. Дали съм късметлийка заради това, че като малка само през декември съм яла портокали и мандарини? Колкото и шокиращо да звучи – определено да!

В детството ми запазвахме корите от портокалите и мандарините и ги държахме в кокетни малки кошнички върху радиаторите на парното. Топлият въздух разнасяше аромата им из цялата стая и дори когато отваряхме прозорците, не позволяваше на мириса на студ и мъгла да се промъкнат в стаята. Днес правя същото – събирам обелките и ги слагам върху загрятото тяло на камината. И когато се събудя в поредната мрачна зимна утрин, улавям сладкия карамелено-цитрусов мирис на препечена плодова коричка…

Но понеже, освен всички останали изкушения, ме е връхлетяло и изкушението да рециклирам, хрумна ми, че от корите на изядените мандарини може да се направи и симпатичен коледен венец – хем ароматен, хем съвсем без пари.

И така, нужни са ви всякакви непотребни хартии – страници от детски тетрадки със сгрешени текстове, сметки, които вече са били платени, работни листове, стари списания…

Оплетете от тях венец като впъхвате всяка увита на „пръчка“ хартия в друга и на свой ред увивате втората около първата…

И така, докато оформите затворен кръг. Последният пласт може да бъде с някакъв по-ярък цвят – от тишу, например, което да прикрие изписаните листове. Но аз реших да използвам само ненужна хартия и да не жертвам нито дори едно крайче от лист, което би могло да бъде използвано за нещо друго…

Затегнете допълнително с прежда.

По желание бихте могли да я увиете и съвсем плътно, но аз ви съветвам да не го правите – идеята е да не бъдем разточителни.

После налепете (с лепило, което няма силна или натрапчива миризма — например С200) дантелени хартиени салфетки…

Може да използвате онези, върху които вече сте сервирали някой кекс – краят на дантелата почти винаги се запазва чист и неомазнен и може да бъде използван за декорации…

После налепете – най-добре с горещ силикон, мандаринените кори.

Слагайте по-малки в по-големите парчета, така че да създадете илюзия за цвете. А накрая си позволете да бъдете и мъъъничко разточителни – добавете в центъра на всяко цвете по едно мънисто – като тичинка.

И ето, вашият ароматен венец е готов!

Необходими материали: ненужни хартии, кори от портокал и мандарина, прежда, мъниста, лепило с ненатрапчива и силна миризма, пистолет за горещ силикон, ножица;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: нито стотинка!

Превъплътяване, преобразяване, претворяване… Ние, възрастните, често си казваме „Ех, само ако можеше поне за един ден да съм друг!“. Мечтаем да се върнем в миналото, да опитаме да променим някоя погрешна стъпка, постоянно се чудим „Какво ли би било, ако…?“. Но децата, о, те са истински. Те са точно онова, което искат да бъдат. Може би днес ще са космонавти, пожарникари, боклукчии, лекари, падащи звезди… може би утре или дори в следващия час ще бъдат принцове и принцеси. Те приемат всяка ситуация с увереността, че това е реалността. Един обикновен кашон се превръща в ракета, една обикновена коронка с полирани мъниста – в короната на истинска принцеса. И понеже наближава един от чудесните празници, струва ми се, че идеята как бързо, лесно и евтино да направим ефектни диадеми с корони, ще свърши добра работа.

Необходими са ви скицник, молив или химикалка, парче мек филц, шивашка вата, остра ножица, бързосъхнещо лепило (но не течно, а гелообразно), един лист в цвят, различен от цвета на скицника, диадема със сатенена обвивка (но можете да използвате и обикновена, пластмасова, която предварително сте обвили в плат), мъниста и „шапчици“ за мъниста, две игли за шиене (една с по-голямо и друга – с по-тясно ухо) и конец мулине в цвят, подхождащ на филца. Очертайте върху скицника коронка. Не се притеснявайте, ако не се получи с правилна форма – в края на работата ви асиметрията може да се окаже дори по-ефектна.

Добавете под рисунката на коронката около един сантиметър „буферна зона“. По-късно тя ще мине от долната частна диадемата и коронката няма да се получи неприятно къса.

Очертайте с пунктир около основните линии още една „буферна зона“ – от около 5 милиметра. Когато по-късно започнете да зашивате, тези допълнителни милиметри ще запазят първоначалния размер на коронката и крайният резултат няма да ви изненада неприятно.

Изрежете.

После върху лист с друг цвят прекопирайте силуета на коронката – първият път с добавяне на долната (защрихована) „буферна зона“, а вторият – без нея, като обърнете кройката надолу и леко я избутате нагоре.

Вече имате истинската кройка. Наложете я върху филца, очертайте и смело изрежете.

Поставете скроеното парче филц под диадемата така, че тя да минава точно през средата му.

Прегънете и захванете с карфица, за да не се разместят фините връхчета на короната. Ако това се случи, а работите с по-твърд или жилав филц, ще се наложи или да прекроявате в движение, или да издърпвате текстила, а това само ще разкриви формата.

Започнете да да зашивате двете части една за друга – тръгнете от единия край на диадемата, за да стигнете до другия. Изберете достатъчно дълъг конец, за да не се налага да започвате с нов по средата – това винаги си личи и работата ви няма да бъде достатъчно прецизна за една истинска корона.

Вкарайте възелчето от вътрешната страна, а с първия бод захванете  част от платнената обвивка на диадемата. Това ще попречи на коронката да се мести, когато вашата принцеса играе и танцува.

Започнете да обшивате, използвайки ситен декоративен бод.

Не сваляйте карфицата до момента, в който не започнете да пълните формата на коронката с шивашка вата.

Когато ви остане недозашита една малка част, започнете да запълвате. Накъсайте ватата на съвсем малки рошави парченца и я вкарайте до самия край на връхчета на коронката – така ще се получи хубав, равен обем. Не я набутвайте с остър предмет, може да направите грозна дупка. Обратният край на шишче за скара или върхът на китайска клечка за хранене ще ви бъдат много удобни. Всъщност, от опит знам, че когато се занимавате с ръкоделие, шишчетата за скара, клечките за зъби и китайските клечки за хранене са много полезни.

Накрая зашийте оставащата част като отново захванете едновременно и филца и плата, който обвива диадемата.

Най-лесният начин да скриете оставащия конец, е да го прекарате през сърцето на ватата и да го изрежете много ниско. Той веднага ще изчезне.

И така – вашата диадема с коронка е готова.

Ако ръкоделието не ви е омръзнало и ако искате допълнителен блясък, украсете връхчетата й с мънистата и шапчиците за мъниста. За трите връхчета са ви нужни 6 мъниста и шест „шапчици“ за мъниста. Преди да започнете, проверете дали ухото на иглата ви минава през дупчицата на най-малките мъниста. Ако в този момент стане засечка, най-вероятно ще тръгнете да търсите друга игла и лесно ще се откажете от по-нататъшната украса.

Прекарайте конеца през връхчето като не се страхувате, че възелчето ще остане от другия край. То ще бъде прикрито от втората „шапчица“.

Нанижете „шапчицата“ и мънистото…

… и през мънистото върнете конеца обратно, за да зашиете украсата и от другата страна. После затегнете с няколко скрити шева под „шапчиците“ и отрежете конеца като отново го прекарате през сърцето на ватата. Нейните влакънца ще го оплетат и задържат и така вероятността шевовете да се разхлабят ще е по-малка.

По желание може да закрепите една за друга „шапчиците“ с бързосъхнещото лепило.

И ето – за около един час работа създавате ефектна диадема с коронка за една красива малка принцеса…

По същия начин можете да направите луни, цветя, облачета и всичко друго, което фантазията ви пожелае.

Повече снимки и подробности за изработването на диадемата ще откриете на:

http://www.bg-damma.com/stil-na-zhivot/hobi/570_Prevaplashtenia

Необходими материали: мек филц, бързосъхнещо лепило, ножици, цветни конци за бродиране, мъниста, шапчици за мъниста, диадема, облечена в сатен, шивашка вата;

Време за изработване: Не по-малко от 1 час;

Вложени средства: един лист филц с размери А4 се продава между 80 стотинки и 1,50 лева, гелообразното бързосъхнещо лепило струва около 2,50 лева, шивашката вата е 4 лева за метър, но на вас са ви нужни само 10-20 квадратни сантиметра…

… Понеже нямам своя история със свещи, ще ви разкажа края на една, от моята любима Джоан, и съм уверена, че тя няма да ви разочарова. Даже ще ви се прииска да научите и началото…

„… Под „Пон Морлан“ е тихо, докато лежим и гледаме горящите свещи. Мишел спи на една койка, Розет и Анук си делят друга, завили са се с наметалото на Анук, Чехълчо и Бам стоят на пост срещу евентуални лоши сънища.

Над нас стъкленият покрив разкрива небе, апокалиптично осеяно със звезди. В далечината шумът от движението може да мине едва ли не за песента на прибоя на самотен бряг.

Съзнавам, че е въпрос на елементарна магия. Ян Роше не би одобрила. Но магията си е наша, моя и негова, и той има вкус на шоколад и шампанско, и накрая ние се измъкваме от дрехите и лежим, преплели тела, под одеало от звезди.

Оттатък водата се чува музика, почти разпознавам песента:

                            Ей го вятъра благ…

Но нищо не трепва.“

Джоан Харис, Бонбонени обувки, ИК Прозорец

И така, нужни са ви стари шишенца от парфюми, които много сте харесвали, държали сте ги в гардероба или в чекмеджето с бельото, за да поеме домът ви още малко от нежния им аромат, но после и той си е отишъл и останало само стъкленото тяло. И споменът.

Нужни са ви и свещи – съвсем обикновени, восъчни, от онези, които се топят по старовремски красиво с едри плътни, капки.

Срежете свещите наполовина така, че да изглеждат съразмерни спрямо шишенцето от парфюм. Знам, че те така или иначе ще изгорят и ще се смалят, но вероятно ще ви се иска да изглеждат добре и в мига на запалването.

С клечка за зъби издълбайте в дъното на всяка свещ малка, тясна и дълбока дупчица.

В тази дупчица трябва да влезе (съвсем по мярка) тънкото бутонче от пулверизатора на парфюма – това ще гарантира повече устойчивост на свещта. Но за всеки случай може допълнително да използвате и бързосъхнещо лепило. Закрепете старателно, за да се предпазите от падането на свещта и неприятни изживявания.

По желание може допълнително да разтопите друга свещ и внимателно да облеете основата на готовите свещничета – хем за повече стабилност, хем за повече достоверност… Както виждате – бързо, лесно и бляскаво!

Необходими материали: стари шишенца от парфюми – без капачките, обикновени восъчни свещи, каквито се намират във всяко домакинство „за всеки случай“, клечки за зъби, нож (за да срежете свещите), бързосъхнещо лепило (препоръчвам да е гелообразно, защото то е по-пластично);

Време за изработване: за три свещника – около половин час;

Вложени средства: нито стотинка.

Една бърза идея за спасяване на тениска…

Моето момченце расте. Вече е момче. Скоро ще бъде голямо момче… И понеже тази промяна се извършва пред очите ми, всекидневно, сякаш не я забелязвам. Откривам я предимно, когато се наложи да отделям отеснелите тениски, oкъселите чорапи и панталони. Да, стряскам се от някоя нова дума в речника му, от някоя нова бунтарска мисъл, но те се оплитат и стапят в общото ни ежедневие, във всички останали казани неща и споделени моменти.

Така че единственият „документ“ си остават дрешките.

А тях ми е много жал да изхвърлям. Когато ги поема в ръцете си, сякаш отново усещам малкото телце, което ме прегръща, и сякаш виждам очите, които ме гледат ококорено доверчиво, а не вече готови упорито да не се съгласят с всяка изречена от мен дума.

Единият начин е да ги раздавам на приятелки, защото харесвам традицията за споделяне на детски дрешки. Но пък всички те имат момичета и не върви да ги превръщат в мъжкарани, именно във възраст, когато мечтаят да бъдат принцеси.

И така – най-лесната идея да задържите една тениска у дома, е да я превърнете в калъфка за възглавница, в пачуърк–покривка за леглото или в… подвързия за книги.

Ето как се случва последната идея. Много е лесно.

Нужни са ви стара тениска, книга със стандартен размер, дебел конец за обшиване, ножица и игла с голяма дупка.

Разтворете внимателно книгата върху тениската. Не я притискайте, за да не разкъсате кòлите. В наши дни, за съжаление, повечето книги са незашити и слабо залепени. С налагането на книгата ще получите обща представа колко от тениската трябва да отрежете.

Изрежете като оставите по един сантиметър разстояние от горния и долния ръб и максимално повече по дължина.Изрежете двойно – и предницата и гърба – така подвързията ще стане по-плътна.

Обвийте книгата с парчето плат и подгънете от всяка страна останалата част. Захванете я с карфици, за да не се разместват двата пласта. Старайте се да кроите подвързиите от тениски според определен размер книги и да не ги правите много големи, защото така ще се огъват и ще мачкат меките корици. По-големи могат да бъдат само твърдите универсални подвързии, които се изработват от тъкан плат.

Накрая обшийте с дебелия конец като захванете и двата пласта трико.

Аз винаги предпочитам фистон бод, но вие можете да изберете друг или да надплетете обшивката на една кука…

Накрая остава само да облечете в подвързията книгата, която вашето съкровище чете.Сега се сещам, че всеки път, когато пътувам – сама или със сина ми – му купувам по една специфична тениска. Те, разбира се, му умаляват, но ако се превърнат в подвързии, ще започнат нов живот като чудесни спомени.

Необходими материали: стара, но все пак запазена тениска, дебел конец за декоративно обшиване, игла, подходяща за конеца, ножица , книга;

Време за изработване: около 1 час;

Вложени средства: нито стотинка!

Винаги съм харесвала хартията – заради прекрасната й толерантност да се превръща в материал за какви ли не проекти и в основа за какви ли не идеи. Обичам нейната пластичност, съчетана с крехкост – тази вдъхновяваща комбинация може да сложи началото на цял философски трактат, но надали аз съм човекът, който ще го напише.

Затова скачам от възвишеното в прозаичното – хартиените торбички за продукти от магазините за хранителни стоки. Много им се радвам и старателно си ги събирам. Цветът на амбалажната хартия ми създава топло, домашно, уютно настроение, а мога и да ги използвам за украса, за опаковка, за подаръци… за какво ли не!

Едно от любимите ми открития са съдовете за „разни неща“.

Ако и вие обичате да експериментирате у дома, ако винаги ви липсват съдове, в които да съберете матриалите за конкретния проект, върху който работите, ако често си правите пикник сред природата или просто ви харесва да вечеряте на свещи на терасата, ако се забавлявате докато сервирате масата, а и ако се чудите вв какво да подредите тази година яйцата за Великден – това предложение е тъкмо за вас.

Онова, което ви е нужно е просто едно пликче от амбалажна хартия. Макар че когато видите колко удобно се работи с него, ще ви се прииска да имате много. Разбира се, може да добавите конопена връв, канап, хартиени чашки за мъфини или бонбони, дори сърмен конец или златна боя за декорация – всичко, което фантазията ви поиска да използва.

Прегънете пликчето под долния край на дръжката. Обърнете, сякаш обръщате ръкав или крачол на панталон. Работете внимателно, постепенно ще усетите пластичността на хартията и ще знаете колко да опъвате, колко да дърпате, колко да притискате. Прегънете – според големината и дължината на пликчето – още няколко пъти, докато ръбът на „подгъва“ не се изравни с дъното. Това ще гарантира на вашата купа стабилност.

И ето – тя е готова.

Може да я използвате и само така, без допълнителни украси. Но ако сте се заиграли, увийте я с канап и добавете цвете от чашките за бонбони. Естествените материали винаги си пасват.

Тази купа е удобна за сервиране на хляб, козунак, кифли, сухи сладки, домашни бонбони и всякакви други не много мазни печива.

В нея можете да сложите великденските яйца…

А може да подредите и преждите, с които работите в момента…

Необходими материали: торбички от амбалажна хартия;

Време за изработване на една купа: около 5 минути за начинаещите и около две минути за напредналите;

Вложени средства: нито стотинка!

Като бях малка, най-много исках да стана принцеса. Разбира се, исках да стана и космонавт, и пилот, и капитан на далечно плаване, но вътре, в сърцевината на копнежа ми по тези повече мъжки професии, блещукаше една коронка – малка, изящна, съвсем момичешка. Пък и в крайна сметка, защо да не може принцесата да е и пилот, и капитан, и космонавт? Принцесите са красиви, умни и умеят всичко. А ако са и добри, всички врати, порти и тайни входове са отворени пред тях.

Всъщност, това второто, е лъжата, в която приказките ни научиха да вярваме – добрите момичета получават сбъдването на мечтите си, а лошите – жабите и гущерите. Не знам кой го е измислил, но все ми прави впечатление, че онези, които по-малко са чели приказки, повече успяват в живота. Но, да не се отклонявам… Защото сред лъжите, приказките са ни казали и една голяма истина – че целувката наистина превръща жабата в принцеса.

Разбира се, в наши дни чудото не става мигновено, както вероятно се е случвало в далечното мистично минало. Но се случва почти веднага. Една целувка, едно споделено „Обичам те!“ и… жената става красива, добра готвачка, прекрасна любовница, истинска вълшебница в работата си. Тайфун, торнадо, ураган, фурия, която носи на всички около себе си усмивки, топлина и нежност и ги завихря в някакво вълшебно състояние на слънчева еуфория. Изобщо не се съмнявайте в думите ми – изпитвала съм го! И в момента ми е нужно само още едно споделено „Обичам те!“, за да се превърна едновременно и в космонавт, и в пилот, и в капитан на далечно плаване.

Така че, ако мога да ви дам съвет за добре изживян живот, той ще е: търсете споделеното „Обичам те!“.  Имате ли го, имате всичко и ще постигнете всичко – неусетно, без затруднение, вдъхновено.

А междувременно, ето как в няколко лесни стъпки да си направите и короната, защото – вярно е, блясъкът в очите ви ще е по-силен от блясъка на скъпоценните камъни – но все пак, друго си е да спазим и традицията…

И така… Нужни са ви бижутерска тел, клещи – ако се наложи да издърпaте или прикриете някое особено непокорно телено крайче, мъниста и ножица, с която да срязвате телта. Знам, не е нужно да напомням, че ножицата за тел е ножица само за тел и за нищо друго, ама да си го кажа. Всъщност, хубаво е да имате отделни ножици и за плат, и за хартия, защото хартията коварно изтъпява остриетата и после ще има да се чудите какво се е случило…

Подберете малки стъклени мъниста с блясък. Има един тип, в които цветовете се преливат, те са най-подходящи, защото ще привличат отблясъци върху вашата корона. И нека са от цветно стъкло, а не допълнително оцветени – рискувате боята да остане по пръстите ви още докато работите.

Увийте от телта тънко кръгче за основа. Можете да ползвате и един слой тел, а може и да увиете няколко един върху друг. Но по-добре е да започнете с тънка основа, защото после така или иначе ще ви се наложи да добавяте още и още тел и основата може да стане натрапчива и груба.

После, на останалата част на телта, започнете да нанизвате мънистата. Нека тази останала част бъде дълга поне три педи, ако диаметърът на основата е около 10 сантиметра.  Аз избрах да нанижа 13 еднакви мъниста, после да добавя перличка за върха, а след това отново да нанижа 13 еднакви мъниста. Но това не е рецепта, която твърдо да спазвате. Представете си колко красива ще се получи импровизацията с различни по размер кристали, перли и мъниста! Всичко е във вашата фантазия!

За да придобие по-„къдрав“ вид моята коронка, а и за да затегна мънистените нанизи, увих долната част на елементите така, че да се получи формата на обърната капка.

И ето какво се получи:

След това изправих отделните елементчета нагоре, за да придобият вид на истинска коронка.

После, там където се бяха получили малки празни пространства между отделните елементи, добавих отново перли, нанизани на допълнителна тел, която – за стабилност – е увита около стесненията.

И ето – короната е готова!  Нали не е нужно да казвам, че почти всяко малко момиченце би било щастливо да има подобна своя собствена, истинска принцесинска корона? И още нещо – най-лесно е коронката да се закрепва за косите с 3-4 обикновени тъмни фиби –  това е допълнителна полза от не много дебелата основа. Но по желание може да бъде захваната и за диадема.

Необходими материали: тел за бижута, стъклени мъниста, клещи за тел, ножици за тел;

Време за изработване: около час;

Вложени средства: ролка медна тел с имитация на златно покритие струва около 2,50 лв, но от нея можете да направите три коронки с диаметър на основата 10-15 см; палетче стъклени мъниста струва около 1 лв.

Коледа е времето, в което започваме да забелязваме ангелите и по-често да мислим за тях. Не че през останалото време ги няма или не се сещаме, когато сме в нужда. Но декември е онзи особен период от годината, в който се опитваме да балансираме между комерсиалното и духовното и понякога дори ни се получава. Ето ме мен – от една страна, искам да изкупя всичката коледна украса от магазините и да окича дома си с нея. От друга страна, обаче, ми харесва да седя в любимия си фотьойл, да отпивам от чашата с кафе и лека-полека да пришивам с иглата поредното мънистенце, да залепям шапчици или да плета на една кука мънички джуджешки гугли… докато кафето ми бавно изстива. Знам, че една огромна част от китайския народ ще остане без работа, ако мечтите ми се сбъднат, и ми е гузно от това, но много ми се иска всички да започнем да изработваме коледната си украса сами. Така, както са го правили нашите баби и прабаби – с децата, в семейството, с приказки и кикотене, с планове и копнежи… И да се погрижим не само за своята украса, но и за онази, която ще подарим на близки и приятели. Представяте ли си? В цялата страна няма да има две напълно еднакви топки за елха, две напълно еднакви джудженца или два напълно еднакви свещника; всеки ще създава онова, което най-добре умее, а после, когато го подарява, получателят ще знае, че този подарък е мислен и създаден специално за него, а не е грабнат набързо и хвърлен сред останалите покупки в супермаркета…

Разбира се, това е една крайно идеалистична представа, която вече няма как да бъде реализирана. Но със сигурност можем да направим едно – да се огледаме в дома си и да открием нещата, които ежедневно изхвърляме. От много от тях – и с малко помощ – може да се получи чудесна коледна украса.

В моя дом, например, е пълно с прежди, парченца от дантела и платове и… доста хартия. Сигурна съм, че у вас също може да се открие много хартия – от изписаните детски тетрадки, от кутиите за бонбони, сухи супи и сухи пасти или обувки, от пицата, която понякога си поръчвате, от хартиените пликове на различни магазини… Ако се разтършувате, вероятно ще намерите всички материали, които са ви нужни, за да създадете сами един прекрасен ангел.

И така – за начало ви е нужен парче мек картон. Хартиените пликове от по-скъпите магазини, гланцираните корици на отдавна прочетените списания, както и кутиите от сухи пасти, са идеални за целта.

Изрежете от картона полукръг и оформете от него фуния. Колкото висока е фунията, горе-долу толкова висок ще бъде и вашият ангел. Постарайте се на върха й да има миниатюрна дупчица – толкова голяма, че в нея да влезе кибритена клечка.

Онези, които умеят да плетат на една кука, могат да оплетат и фуния от прежда. Не е задължително тя да е бяла, дори още по-интересно би се получило, ако навържете една за друга различни цветове останали ви прежди – от шапки, шалове, терлички, пуловери и ръкавички, които сте плели за любимите ви хора. Може дори да не прикривате възлите при плетенето, така вашият ангел ще получи прекрасна пъстра дреха, създадена от нишки хубави спомени.

Освен това ви предлагам малка хитрост. Използвайте три различни размера куки. С най-малкия размер изплетете горната част на конуса, като оставите малка дупчица (тя ще ви бъде нужна после). Един-два сантиметра по-надолу започнете да плетете с по-големия размер, а накрая завършете с най-големия. Така конусът ще стане още по-пухкав.  Облечете картонения конус с плетения и ето – вашият ангел получи своята първа топла дреха.

Ако имате по-голямо количество панделка, която не знаете за какво да използвате, украсете долната част на картонения конус. Най-лесно това ще стане като го облепите с двойнозалепващо тиксо, а после драпирате панделката върху тиксото.

Ще се получи много красива ангелска дреха, ако оставите драпираната част да се подава под плетената.

Вземете едно малко стиропорено топче и с молив, флумастер или темперни бои му изрисувайте розови бузки. Бихте могли да използвате и лак за нокти, но когато го нанесете, трябва веднага да го размажете с пръст – така хем цветът ще стане по-прозрачен, хем ацетонът в лака няма да разяде стиропора.

С черен маркер „тънкописец“ изрисувайте очичките, а по желание – и устичката на ангелското личице. Моят ангел е със затворени очи не само защото го направих рано сутринта и си го нарекох да е още сънен, но и защото ми хрумна, че от това би излязла чудесна приказка за по-малките деца: „…понеже докато всички ние спим, той лети, за да върши чудеса… Ангелите също се уморяват…“. Или нещо подобно. Е, рискувате детето ви да поиска да не заспива и да остане да чака ангела да полети. Но ще опитам да ви успокоя с едно – в нашето семейство това нощно бдение никога не е завършвало с успех и малкият герой се е предавал на съня твърде скоро.

За да направите косата на ангела, залепете на „темето“ му парче двойнозалепващо тиксо.

После се разтършувайте из чекмеджетата, раклите и кутиите с материали. Съберете най-тънките лъскави нишки, които можете да намерите – сърма, златна прежда, копринени конци. Може да разплетете парче златен или сребърен ширит.

От събраните нишки оформете между дланите си рошаво топче и го притиснете върху двойнозалепващото тиксо. Ако в крайна сметка нямате никакви конци, които да използвате, чудесна работа ще ви свърши парче най-обикновен памук.

Накрая забийте в топчето – точно там, където би трябвало да е шията на ангела – една клечка за зъби, предварително намазана с лепило. Внимавайте да не използвате лепила на ацетонова основа, защото те разяждат стиропора. А ако нямате подходящо лепило, втъкнете в дупчицата на топката парченце размачкан пластилин или дъвка.

Спомняте ли си, че ви казах за дупчиците в картонената и плетената финии? Благодарение на тях и на клечката за зъби, ще можете да преобличате вашия ангел. Трябва само леко да извадите главичката му, да смените „дрехите“, а после обратно да поставите клечката и главичката на мястото им.

Така че – ето още една идея за ангелски тоалет.

Нарежете всички ненужни панделки и дантели, които сте намерили, на парчета с дължината на фунията. Ако не ви достигат – сега е моментът да подредите бельото си и да отделите всичко, което вече не става за носене и показване.

Изрежете внимателно всяка дантелка – дори да не използвате всичкото количество, което сте събрали, тези малки парченца със сигурност ще ви послужат за нещо друго.

После, отново с помощта на двойнозалепващото тиксо, налепете тези парченца по картонения конус.

Когато това е готово, с назъбена ножица изрежете и подравнете всички краища. Така ангелската дреха ще получи завършен вид и няма да изглежда като букет от случайно събрани парцалчета.

С тел и мъниста (или с конец и мъниста) направете някакво украшение – гердан, колие или както ви се прииска да го наречете. Тук можете да развихрите фантазията си. Предназначението на този накит, освен да разкрасява, е и да прикрива дребните несъвършенства, които може да се получат по деколтето на дантелената ангелска рокля.

И ето – имате ангел с безброй възможности за преобличане. Макар и това да не пасва много на християнската традиция, все пак е чудесен повод за разговори, занимания и споделяне с децата.

И едно малко уточнение: ако желаете, може да подстрижете ангела и да му оформите прическа като напръскате непокорните нишки с лак за коса. Но аз бих го оставила разрошен – все пак навън духат ветрове, той е летял цяла нощ, после е заспал и… нали се сещате колко много приказки могат да бъдат разказани по този повод…

Повече снимки ще намерите тук: 

http://www.bg-damma.com/dom-i-gradina/praznichna-ukrasa/1261_Prikazki-za-rokli-i-angeli

Необходими материали: картон, парченца дантела, плат, панделка, ширити, копринени конци, конци за бродиране, сърма, памук, двойнозалепващо тиксо, темперни бои или флумастери, черен тънкописец, ножица, мъниста, парченце тел;

Време за изработване: за ангела от снимката, с двата вида дрехи – около 3 часа;

Вложени средства: нито стотинка.

Веднъж, когато синът ми беше по-малък, с него играхме една игра – „За какво мечтаят предметите?“. Тогава идеята ми беше да го убедя, че когато чорапите са захвърлени под стола, а не сложени в коша за пране, се чувстват самотни; че когато леглото не е оправено, се чувства така, както той би се чувствал с омачкани и раздърпани дрехи; че когато се отнася грубо със страниците на книгите, те се чувстват така, сякаш някой ги скубе и ги удря, и мечтаят за ласки и прегръдки… Експериментът успя, макар и не напълно – чорапите вече се оставят на мястото им, отношението към книгите е внимателно, но пък леглото, горкото…

Тези дни, докато подреждах подпалките за камината и сортирах хартиите от различни опаковки, изведнъж си припомних тази игра…

За какво ли мечтае хартията? За какво ли мечтае една корица на списание, която доскоро е будила възхищение с гланцираната си дизайнерска красота, а сега стои забравена в някой ъгъл и софийският прахоляк бавно вали върху нея? Или опаковката на луксозни бонбони? Или пък парчето амбалажна хартия, което вероятно винаги мъничко е завиждало на лъскавите си посестрими? И за какво мечтае парчето хартия, което знае, че е обречено да изгори?

Дали някога е подозирало, че може да се превърне в ангел?

Ако вярвате в приказки, изрежете от парче приготвен за изхвърляне картон една голяма елипса (за главичка), две „ръкавички“, един трапец с височина не повече от 10 см (за тяло) и две по-малки елипси (за обувки).

Изрежете и крила. Ако едната страна на картона е цветна, можете да налепите върху нея 2-3 пласта хартиено тиксо. По желание добавете с моливи нежни цветове и няколко драски, с които да имитирате пера…

На голямата елипса – с молив в червен, прасковен или розов цвят – нарисувайте бузки и устичка, а с тънък черен маркер очи с дълги мигли.

Залепете двойнозалепващо тиксо – изцяло то обратната страна, а от страната на лицето – само в областта на челото.

После внимателно започнете да залепвате и от двете страни прежда в избран от вас цвят, докато оформите цялата прическа. Не забравяйте да оставите и малка закачалка.

Подстрижете с ножичка за нокти косичката и, ако желаете, я украсете с парче златен ширит.

Облепете и двете страни на трапеца с най-красивия плат, който намерите. Потърсете плат, от който ви е останало малко парче, което не знаете за какво да използвате или пък парче с остро изрязване, което не би се вписало в никоя кройка. Но платът трябва да бъде и дебел, и непрозрачен, за да не изпъкват неравностите и лепилото. Най-добре е да използвате отново двойнозалепващо тиксо. И може да доукрасите дрехата с допълнително дантела.

Можете да добавите и крилцата и да оставите ангелчето и в този вид. Пак ще е красиво…

Но ако ви се експериментира още, преди да залепите окончателно плата откъм страната на „гърба“, добавете две „крачета“ и две „ръчички“ от лъскав шнур, канап или дебела прежда.

По същия начин облепете и двете „обувчици“ и „ръкавичките“…

Добавете крилата. И вече ще имате един малък ангел от няколко парченца ненужна хартия и плат, които иначе бихте изхвърлили на боклука.

Материалът е публикуван първо на:

http://www.bg-damma.com/dom-i-gradina/praznichna-ukrasa/1353_Vtori-jivot

Необходими материали: ненужна хартия, парче красив, но неизползваем плат, прежда, двойнозалепващо тиксо, дантела;

Време за изработване: около един час;

Вложени средства: нито стотинка.

Чесънът е много противоречива храна. За едни – като мен – е любим деликатес, чудесна добавка към множество ястия и, доколкото си спомням, повод за забавни кухненски спорове с някои от бившите ми гаджета. За други обаче, той е нещо, до което не само не се докосват, но не биха пожелали и да се доближават дори.

Затова показаната по-долу идея е за онези, които са склонни да експериментират и да прекрачат някои от границите, които сами са си очертали. А кухнята е едно от местата, където фантазията ни може да открива неизчерпаемо вдъхновение.

Ето например уж ненужните люспи на пресния чесън. Освен че стоят много красиво, вградени в ръчно излята хартия, те могат да се превърнат и в бърза ефектна украса за ястията, в момент, в който всички други възможности са недостъпни.

Обелете много внимателно люспите на глава чесън. Пролетно време те са все още меки и жилави, така че няма да ви бъде много трудно.

Постарайте се да селектирате максимално големи парчета – после ще ви е по-лесно да работите с тях.

Започнете да увивате люспите една по една. (Онези, които са станали тесни, могат да бъдат използвани в центъра, като тичинки)…

… и една върху друга, като разтваряте в горния край и затягате в долния…

… докато най-накрая получите едно разцъфнало бяло цвете. Можете да го използвате за украса на пържени или печени картофи, на пастет, на печено месо, както и на всяка друга храна, която включва чеснов аромат или успешно се комбинира с него.

Необходими материали: люспите на глава чесън и – евентуално – малък нож с остър връх, с който да цепнете люспата, за да ви е по-лесно да я обелите;

Време за изработване: 5 минути;

Вложени средства: нито стотинка! Освен това, създали сте нещо красиво от материал, който иначе би отишъл на боклука.

Навън вали. Капките и късчетата лед – според това какво се изсипва над града в момента – тракат по стъклата като по-големи или по-малки мъниста. Всичката тази вода хвърля отражения из стаята и по кожата ми и кара деня да блести по особен начин. Това ме провокира да си сложа блестящи обици и колие с перли и кристали – дори преди да измия чиниите или да започна да приготвям закуската. Още от рано сутринта. А после, съвсем неочаквано, в някакъв час на деня, всичко грейва в светлина и по чаршафите, по клавиатурата на лаптопа и по стените хукват слънчеви зайчета…

Какво повече й е нужно на една жена, освен онова, което я кара да сияе…

Затова, ето една бърза и лесна идея за повече блясък, за повече светлина в облачния ден, за закачливи слънчеви отблясъци, провокиращи вашата усмивка и мъжките погледи.

И най-хубавото – подобно украшение стои чудесно както на къса, така и на дълга коса – във всичките им варианти.

Нужни са ви най-обикновени пластмасови гребени – от онези, които струват буквално стотинки, тънка бижутерска тел и разбира се – отново мъниста – във всички цветове, които харесвате. Но аз все пак препоръчвам телта да бъде сребърна, а мънистата – в бяло-сиво-сребристата гама. И кристали, разбира се, естествени или не, защото те най-добре пречупват водните и слънчевите отражения.

Започнете да оплитате телта от единия край по показания начин. Увийте по-късия край така, че после да го скриете в нанизаното мънисто и да се спасите от одрасквания или разплитане. Но за всеки случай, добре е да капнете в мънистото и капчица бързосъхнещо лепило – като допълнителна застраховка.

После започнете да нанизвате мъниста на телта и я увивате около зъбците на гребена.

Най-вероятно парчето тел, с което работите, ще свърши преди да сте стигнали до края на гребена. Когато това стане, започнете  с ново парче тел от другия край, и вървете наобратно, към средата.

Накрая увийте телта в центъра и отново я впъхнете в някое от мънистата. Капнете и капчица бързосъхнещо лепило – за всеки случай. Работете внимателно, затягайте, но не много, и внимавайте да не прегъвате телта – мястото на прегъването ще стане по-крехко и рискувате, само след няколко поставяния на гребена, нанизът да се скъса именно там.

Когато приключите, ще имате ефектно украшение за коса, подходящо за всеки по-официален случай или просто за следващия дъждовен ден.

Необходими материали: пластмасови гребенчета за коса, тънка бижутерска тел, мъниста, клещи, ножица за тел, бързосъхнещо лепило;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: един малък пластмасов гребен ми струваше 70 стотинки, телта – 2,50 лева за цяла макара, от която биха се получили много подобни украшения, използвах мъниста, останали от предишни проекти.

Много харесвам гривни. Видът им, подрънкването им, шумоленето им, пробляскването им при някои наши специфични жестове имат свой собствен език, който казва толкова, колкото и думите ни… Харесва ми и символиката на гривните – тези елегантни останки от някогашните окови, които в наше време често са знак за обвързаност, неподозирана от околните…

И докато през студените месеци не нося много гривни, защото не всички стоят добре върху ръкавиците ми, лятно време си наваксвам с истинска разточителност.

И така, обичам гривни, обичам и да си ги изработвам сама и доста често увивам около китките си материи и материали, за да видя как биха стояли, ако се превърнат в украшение на ръката ми.

Затова не е странно, че щом видях късата дръжка на малката дамска чантичка, която ми подариха, веднага я откачих и реших да я превърна в самостоятелен аксесоар. Беше лесно.

Към дръжката добавих халка от ключодържател и малка буквичка с логото на марка дамски чанти, която преди време бе имала неблагоразумието да се откачи и да заживее самостоятелен живот в една кутия с други подобни дреболии. И тъй като буквичката имаше надпис, но пък чудесно повтаряше собствената буква на името ми, добавих и лак за нокти.

Лакът за нокти трябваше да замаже надписа, за да изпъкне самата буква. Но ако вие имате дрънкулка –остатък от известна марка, добавете я без да я променяте.

Няколко слоя лак придадоха допълнителен чар на металния елемент. Важното е да нанасяте лака през около половин час, за да може долният слой да е добре изсъхнал. Ако отделите на  това два дни и нанесете поне 10 слоя, а над тях – и прозрачен лак, ще получите интересна имитация на емайл.

После вкарах халката от ключодържателя в каишката от чантичката.

Закачих изсъхналата буквичка за по-малката халка на самата каишка, но вие можете да я закачите и на халката от ключодържателя. В крайна сметка – според  дължината на каишката, ширината на китката ви и собствената ви фантазия, можете да добавяте каквито ви хрумнат елементи.

И ето какво се получи:

Накрая имах семпла, младежка и – според мен – доста ефектна гривна, която ще нося с истинско удоволствие цяло лято, а защо не и през есента…

Необходими материали: каишка от чанта или колан (който обаче трябва да срежете), халка от ключодържател, ефектни дрънкулки за украса, закопчалка тип карабинка или друга, клещи за тел, лак за нокти;

Време за изработване: без да броим изчакването, докато лакът съхне – около 15 минути. С изчакването – около 4 часа;

Вложени средства: нито стотинка.

Мислех да събера тази и следващите две идеи в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ще ги представя в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса на работата, която – признавам, изисква търпение…

Светлината е едно от чудесата в нашия живот, ние почитаме и обожествяваме всяка нейна проява от толкова много време, че днес дори не се замисляме защо така ни радва малкото пламъче на свещта, защо ни успокоява, защо ни носи упование… Преди време, на една среща с дизайнерката Невена Николова, тя ми разказа как вечер в Норвегия хората слагат на прозорците си лампа. Това е стара традиция, оцеляла и до днес. Светлината трябвало да помогне на пътника в студената тъмна нощ, да му покаже пътя, да даде надежда на странника, че не е сам в мрака.

На мен пламъчетата на свещите у дома ми носят подобни усещания, да не говорим колко обичам играта на трепкащите по тавана и стените сенки, красотата на отраженията. Затова толкова харесвам свещници и всяка година си правя най-различни – едни се чупят, други се сменят според сезонната украса на дома или според „творческите“ ми настроения…

И така, нужен ви е стъклен буркан, изчистен от етикетите, пънч за хартия и хартиено тиксо. Съветвам ви да избете хартиено тиксо с високо качество, защото по-евтините имат неприятния навик да се разлепват в най-неподходящия момент.

Нужно ви е и  търпение – то се намесва още в самото начало.

Изрежете с пънча цветчета от хартиеното тиксо – едно по едно, защото иначе ще залепнат едно за друго или ще задръстят пънча. Или и двете. Когато приключите, за да изчистите остатъците от лепилото, намокрете лист хартия със спирт и изрежете още няколко цветчета.

Най-лесно ще ви е да отделяте цветчетата от пънча с карфичка. Тя ще ви помогне и при евентуално задръстване на перфоратора.

Залепете цветчетата от тиксо по целия буркан. Притискайте старателно!

Не изхвърляйте ивичките тиксо, от които сте изрязвали цветчетата, ще ви потрябват!

По желание може да нарисувате тичинки на цветчетата.

После – ако този стил ви харесва, увийте около гърлото на буркана тънък канап в естествен цвят и го завържете на небрежен възел.

Остава само да запалите свещичка и да се наслаждавате на светлинката.

А ето как изглежда тази светлинка в моментите, когато ще бъде единственият свидетел на думите, разменени с любимия човек…

Необходими материали: качествено хартиено тиксо, стъклен буркан, пънч за хартия, малка чаена свещ, тънък канап;

Време за изработване: около час и половина;

Вложени средства: пънчът с този размер струва около 5 лева, тиксото – около 5, канапа купих за 1,50 лева.

Мислех да събера тeзи предложения  в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ги представям  в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса на работата, която – признавам, изисква търпение… Този е вторият:

По стъклен буркан налепете цветчета, изрязани от хартиено тиксо с пънч за хартия. Разбира се, можете да използвате и кръгчетата от обикновен перфоратор или да ги оформите с малка ножичка, но при условвие, че има такива хитроумни приспособления, просто е грехота да не експериментирате с тях. Когато целият буркан е налепен, нанесете върху цветчетата блажна боя, в която предварително сте насипали малко брашно. Това ще придаде на боята леко „сипкав“ вид.

Най-добре и равномерно ще се получи, ако не работите с четка, а натупквате с гъбичка за миене на чинии.

Когато нанесете боята и тя е още мокра, поръсете я (ако имате желание, разбира се) с брокат на прах.

Когато боята е почти изсъхнала, с помощта на карфичка отстранете цветчетата от хартиено тиксо. И ги залепете на друг стъклен буркан. Те ще са цветни, блестящи и лесно ще се превърнат в красива украса.

Вижте колко хубаво се получава…

Така получавате два свещника, тематично свързани, които можете да разположите един до друг.

Необходими материали: качествено хартиено тиксо, стъклен буркан, пънч за хартия, малка чаена свещ, тънък канап, блажна боя в предпочитан от вас цвят, брокат на прах, карфичка;

Време за изработване: с окончателното съхнене на боята – около едно денонощие;

Вложени средства: пънчът с този размер струва около 5 лева, тиксото – около 5, канапа купих за 1,50 лева, блажната боя струва около 6 лева кутията, но с това количество можете да оцветите невъобразимо количество буркани, затова ползвайте останалата след някой ремонт боя – необходими са ви около две супени лъжици от нея.

Мислех да събера тeзи идеи  в един пост, защото са твърде сходни. Но не го направих, защото големият брой на снимките щеше да направи публикацията безкрайно дълга. Затова ги представям  в три последователни текста. Така се надявам, че ще обърна внимание на детайлите и на малките си лични открития за процеса на работата, която – признавам, изисква търпение… Този е третият:

Нали си спомняте буркана от предишните два поста? Стъклен, по възможност прозрачен. Не изхвърляйте ивиците тиксо, от които сте изрязвали цветчетата. Налепете ги по него.

Размесете акрилна боя с брокат и брокат на прах. Разбира се, може да не използвате нищо „лъскаво“, но после, когато свещникът е готов, ще видите колко хубаво се отразява светлината в блестящата декорация.

Нанесете сместа върху шаблона.

Когато боята изсъхне, отлепете тиксото, увийте и завържете канап около гърлото на буркана. Може да добавите и бронзирано клонче за допълнителна украса. Свещникът ви е готов!

Необходими материали: качествено хартиено тиксо, стъклен буркан, пънч за хартия, малка чаена свещ, тънък канап, брокат на прах и акрилна боя с брокат;

Време за изработване: с окончателното съхнене на боята – около 2-3 часа;

Вложени средства: пънчът с този размер струва около 5 лева, тиксото – около 5, канапа купих за 1,50 лева, брокатът на прах струва стотинки, а акрилната боя с брокат – около 4-5 лева тубичката или бурканчето.

Не знам как се чувстват хората, които постоянно живеят край море, нито онези, в чиито страни е вечно лято. Завиждам им. Истината е, че повечето от тях не забелязват онова, което имат, защото то им създава други грижи. Но ние, от умерените и студените ширини, поне по половин година копнеем за слънчевите целувки по кожата си и за аромата на солената вода по устните си. За мен едни от най-хубавите неща на този свят са слънцето, вятърът, облаците и водата. Комбинацията им в един ден, дори в един час само, ме омагьосва. И нищо, че ги наричаме неодушевени – отблясъците, милувките, шумоленето, клокоченето, шепотът и докосването им са истинско присъствие, което прави мига неоспоримо вълшебен.

А мидите, изгладените от вълните камъчета и стъкълца  и пъстротата на морският пясък, събрал в себе си късчета от безброй други красоти, пъстроти и отминали животи, за мен са онова, което събира всички тези неща в едно.

И естествено, правя всичко възможно, за да съхраня чрез тях отминалите летни усещания.

Ето един лесен начин. Идеята не е моя, виждала съм я в най-различни варианти – от рамки за огромни кристални огледала, до миниатюрни кутийки, събиращи само чифт дребни обици… От много време обаче ми е голям мерак да си направя нещо подобно и най-накрая не се сдържах…

Нужни са ви кутия или буркан – материалът зависи от това, какво ще съхранявате вътре и къде ще държите творението си. Ако рискувате да се разбие на хиляди парченца в банята, по-добре заложете на пластмасовата опаковка от маска за коса. Но ако ще стои в спалнята ви или над дебел килим, опитайте и със стъкло. Спреят с метален ефект ще превърне всеки материал в нещо по-различно. Разбира се, нужен ви е и пистолет за горещ силикон и естествено – миди, малки рапанчета, мъниста, имитиращи перли…

Надраскайте капачката на кутията или буркана с една шкурка или с острия връх на ножица. Това е важно за по-доброто сцепление на материалите, което гарантира трайността на украсата.

Залепете с горещия силикон няколко миди върху капачката. Изрежете с макетно ножче или просто изчоплете излишните части от силикона и „конците“, които той пуска по време на работа

Напръскайте със златен спрей. Не забравяйте да работите с ръкавици, маска на лицето и на проветриво място. Не забравяйте също така, че спреят се носи по въздуха и може да полепне по мебели и вещи дори на метри отдалечени от мястото, на което работите.

Напръскайте със спрея и цялата кутия отвън. Аз използвах кутия от маска за коса и много ми хареса контраста между виолетовата вътрешност и златната външност.

Когато спреят изсъхне, отново със силикона, залепете допълнително мидички и мънистата, имитиращи перли

За финал може да напръскате с безцветен лак – това ще придаде допълнителна здравина и ще освежи цветовете на черупките, но не е задължително. Чудесна работа ще ви свърши и прозрачният лак за нокти.

И ето – имате една доста ефектна кутия, в която да съхранявате бижута, дребни любовни сувенири, ключове, монети от 1 лев, същност – каквото ви хрумне – дори и клечки за уши…

Необходими материали: пластмасова кутия или стъклен буркан – с капачки, миди, рапани и мъниста, имитиращи перли, спрей със златен ефект, пистолет за горещ силикон;

Време за изработване: с включено съхнене – около час. Различните спрейове имат различно време за изсъхване. Този, който използвах, съхне за около 15 минути, но аз го оставих „на спокойствие“ за половин час;

Вложени средства: пръчките силикон съм купувала навремето по 10 стотинки всяка, а златният спрей струва 12 лева, като освен за този проект, може да се използва и за много, много други.