Ако съществува прераждане, сигурно в предишния си живот съм била самотна принцеса, която със завистлив копнеж е гледала заниманията на жените от домакинството си и е мечтаела да бъде като тях…

Толкова много неща ми се иска да мога да правя, че понякога си казвам: „Момиче, спри се, не е възможно да умееш всичкото това!”. От друга страна обаче, нали ако не прабабите ни, то поне пра-прабабите ни сами са си печали хляба, сами са си готвили и разточвали корите за баницата, сами са прели, тъкали, плели, бродирали, багрили, низали, кроили и шили. И растения са знаели как да отгледат – кога ядливи, кога за душата. Значи може би не е толкова трудно да науча всичко това, нищо че от съвременна гледна точка те са били истински магьосници. Но и истински жени.

За мен истинската жена не е онази с високия ток, перфектния маникюр и яркото червило. О, харесвам елегантни, та чак екстравагантни обувки, обичам ноктите ми да са красиви и косата – поне подредена. Но за мен истинската жена е онази, която е превърнала дома си притегателен център за цялото семейство, жената, чийто мъж се прибира след дълго пътуване и казва: „Ах, колко хубаво е пак да съм у дома!”, жената, чиито пораснали деца не се срамуват да я целунат за лека нощ или да откраднат от току-що изпечените и украсени курабийки. Жена, около която мирисът на парфюма винаги леко се смесва с уханието на канела или ванилия, жена, в чантата на която има ножици, кука за плетене, книга и нова рецепта.

Познавам такива жени! Техните деца спят в юрганчетата, които майка им е ушила, от техните саксии с цветя се подава и стрък мащерка или клонче с малки люти чушлета, а най-последното петно от вино върху покривката в трапезарията им спи, завито с чудесна нова бродерия.

Познавам такива жени и много ми се иска и аз да бъда такава. Понякога си мисля, че съм, но пък при тях нещата се случват някак лесно, от само себе си, спокойно, докато мен ме движи и дърпа някаъв постоянен копнеж, някакво неутолимо алчно желание да опитам нещо ново, да науча нещо повече, да умея нещо повече. Сякаш допреди малко съм била вързана да бездействам по цял ден и сега просто не мога да се наситя на свободата да опитвам, да бъркам, да започвам отначало, да експериментирам…

Затова и съм толкова щастлива, когато успея да „открия” нещо ново, някоя нова „топла вода”, нещо, което определено съществува някъде, но при мен се е получило изневиделица, неочаквано и при това се е получило добре.

И така, след като ви се изповядах – неочакваната захарна глазура!

Нужни са ви гладка точилка и точилка с релеф (или просто формичка за сладки с релеф), захарно тесто (фондан) в различни, контрастни цветове, и някаква основа, на която да работите, и чиито размери да позволяват поставянето й в камерата на хладилника.

Разточете захарното тесто (фондана) с гладката точилка…

…и преди да сте го направили много тънко, минете отгоре с релефната точилка или отпечатайте формички с релефните резци за бисквити.

После го поставете в хладилника за няколко минути. Идеята е да стегне и когато после слагате втория слой, първият да бъде по-твърд. Затова, докато зеленото захарно тесто е в хладилника, старателно мачкайте синьото! Нека омекне и започне почти да се топи между пръстите ви!

Другият вариант е да оставите зелената глазура да съхне поне един ден. Кой от двата метода ще изберете, ще решите сами. С метода с хладилника имате шанс да спасите фондана, ако нещо се обърка при украсата, и да го използвате отново. С метода със сушенето това ще бъде доста по-трудно, да не кажа невъзможно за човек без специални сладкарски умения.

Извадете зеленото тесто от хладилника и започнете да поставяте омекналото синьо тесто на малки късчета в гънките на релефа. Помагайте си с клечка за зъби или нож. Клечката за зъби може да използвате и като малка точилка, която ви помага не само за ъгълчетата, но и за разточване на синьото тесто на по-големи участъци.

Не отделяйте тестото от студената дъска и ако усетите, че тя започва да се затопля, сложете я отново за малко в камерата. Не се притеснявайте от следите, които клечката за зъби или ножът оставят, после ще ги заличим. Когато поставяте синьото тесто, старайте се да бъде плоско и да не е в много големи количества – може да е неравномерно, но да не надвишава по височина зеленото.

Когато направите това, с пръст, натопен във вода, започнете леко да разтривате повърхността. Най-добре ще се получи с кръгови движения. Ще усетите как синьото тесто постепенно се заглажда, започва да изпълва всяко ъгълче от формите на зеленото. Ако сте сложили много вода, внимателно я оберете с хартиена салфетка в една посока, без много да натискате. За да загладите добре, ще ви се наложи да повторите и потретите процедурата с мокрия пръст.

Когато приключите, поставете за кратко глазурата отново в хладилника или направо я оставете да изсъхне на топло и сухо място.

Ако това ви се вижда бавно и трудоемко, има и втори вариант – още по-лесен, но за него ще ви е нужно малко повече време.

На мястото на синьото тесто в този случай ще използваме ръчно разбъркан айсинг с белтъци и пудра захар или такъв, който сме купили от магазина. Казах, че ще е нужно повече време, защото трябва да бъде доста по-твърд от обикновената смес за украсяване, а ако решите да използвате домашен, това значи много пудра захар и много разбиване с миксера.

Затова аз ви препоръчвам купешкия.

Когато извадите зеленото тесто от хладилника, запълнете (с пръст или сладкарска фуния) релефите с твърдия айсинг. Излишното количество оберете с нож или друго равно острие, без да натискате.

След това отново с пръст, натопен въс вода, „масажирайте”, за да изгладите двата слоя. Още след първите движения ще усетите къде е нужно повече внимание и къде може да повече да не пипате.

Най-накрая, но не задължително, с плоска мека четка за рисуване изгладете повърхността. И оставете глазурата да съхне – по-добре е да е на топло и сухо място, защото ще са й нужни поне 24 часа.

На снимката лявата глазура е направена с метод I, а дясната – с метод II. Кой да изберете за вашата украса, решавате сами!

Приятно забавление!

Необходими материали: гладка точилка и точилка с релеф (или просто формичка за сладки с релеф), захарно тесто (фондан) в различни, контрастни цветове, айсинг, хартиени салфетки, нож, клечки за зъби, чаша с вода, мека плоска четка за рисуване;

Време за изработване: за формичкас размери  10х10 см – между 30 и 60 минути. Разбира се, ако правите няколко формички, времето ще намалее, защото нещата ще се случват почти едновременно. Най-бавната процедура е поставянето на втория слой.

Вложени средства: пакетче фондан от 250 грама струва между 5 и 8 лева. 

През изминалата нощ, когато фойерверките отново разцепиха тъмнината, която трябваше да бъде „тиха и свята”, а аз реагирах остро как хората дори не разбират какво празнуват и защо го празнуват, съпругът ми, Клем, каза: „Не се ядосвай за такива неща, по-важното е, че празнуват – всеки както умее!”.

И – както винаги – беше прав.

Затова ви пожелавам постоянно да имате празник в душата си.

Независимо дали нещата, които ви се случват са такива…

…или такива,

винаги търсете аромата в сърцевината им, онази особена подправка, която прави живота ви вкусен.

Вярно, понякога това е трудно, много трудно. И никой не може да ни даде обяснение защо сме наранени, защо без време губим любими хора. Но въпреки болката, все пак никога не сме изгубили всичко – имаме живота си, имаме надеждите си, имаме други, които да обичаме и които се нуждаят от нашата обич.

Винаги има ново Рождество.

Докато сме живи, никога няма да имаме всичко, но и никога няма да изгубим всичко.

Затова ви пожелавам да имате покрив над главата си, храна на трапезата си, любими хора, които да прегръщате и винаги пламъчето на празник в душата си!

Честито Рождество!

Аз вярвам в магията. В силата на думите, на действията, на цветовете. Вярвам, че нещата имат енергия и тя ни въздейства, подобно на топъл или смразяващ полъх, подобно на гъдел в онзи особен център на мозъка ни, който отговаря за щастието и смеха… или за страха. Вярвам също, че магията идва с цена. Ако направиш лоша магия и отнемеш от някого нещо, ще се наложи да платиш онова, което си взел. Ако обаче направиш добра магия и дадеш, скоро даденото ще ти се изплати.

„Направи добро и го хвърли зад гърба си”, казва майка ми. „Помогни, успокой, погали, целуни, нахрани… Научи някого на нещо – кой знае, може това да му даде нов път в живота, нова възможност за прехрана, нова сила. Не го побутвай, не го насочвай – остави го сам избере накъде да тръгне, обаче му дай възможността и свободата за това.

Такива ми ти работи си мисля днес, докато багря поредното количество вълна.

Ако и на вас ви се занимава с магия, нужни са ви само вълна, боя за сладки и микровълнова печка. Сред всичките отрицателни мнения за микровълновите печки, има едно безкрайно положително – безценна е за боядисването на разумни количества вълна. Казвам „разумни”, защото ще ви е трудно да боядисате толкова вълна, че да забогатеете. Но пък ще имате достатъчно, за да разполагате с всички цветове, за които сте мечтали и не сте открили в магазините. И само си представете какви красоти ще създадете с тях!

Ето така:

Напълнете стъклена чаша или купа с вода, добавете супена лъжица оцет и капнете няколко капки течна боя за сладки. Разбира се, може да разтворите и такава на прах, но трябва да бъде чиста – без никакви добавки като захар или брокати.

След това размачкайте хууубавичко вълната в цветната вода, така че да я поеме.

Сложете чашата в микровълновата печка за около 3-5 минути при поне 600 градуса. Аз я слагам на 900 и мисля, че високата температура е важна за доброто боядисване.

Когато минутите изтекат, извадете чашата. Внимателно, защото ще бъде много гореща!

В останалата вода, която силно ще се е обезцветила, може да капнете няколко капки от друга боя. И не забравяйте още една супена лъжица оцет.

Така с една чаша и няколко цвята можете да се забавлявате и да си магьосничествате колкото си искате!

Принципът е много прост – повече капки боя, по-наситен цвят. Вижте само какво червено!

Когато извадите от стъклената чаша един цвят, натопете го в друга чаша, с която има наситен разтвор на сол. Аз ползвам морска сол – убедена съм, че тя действа чудесно за фиксирането на цвета. Оставете така около 10 минути, а ако искате и повече.

Накрая, когато изплакнете вълната, цветът ще бъде блестящ, а изтичащата вода – изненадващо чиста.

Това е – най-обикновена домашна магия, сътворена с чисто сърце и желание за нещо красиво!

Необходими материали: микровълнова печка, вълна, боя за сладки без добавки, оцет, морска сол, стъклена чаша или купа, достатъчно дълбоки, за да не изпръска боята цялата ви микровълнова печка в процеса на кипенето;

Време за изработване: около 10 минути за един цвят;

Вложени средства: качествени бои за сладки струват около 8-10 лева комплекта, но ще ви стигнат за боядисването на поне 5 гранчета вълна (всяко на цена между 2 и 4 лева). Удоволствието обаче е безценно;

Ако ви е интересно: можете да видите още много лесни предложения не само тук, в блога, но вече и на моя видеоканал РазВихрено във Vbox7.

dyeing wool at home for small projects is very easy

I believe in magic.

In the power of words, actions and colours. I believe that everything in this world has an energy and this energy works on us – like a warm or cold breeze, like a tickle in this special place in our brain which is responsible for the happiness, laughter, love and… fear.

I believe also that the magic has a price. If you cast an evil spell, to hurt or wound or if you take something from someone, soon you will pay the price of that evil or that which you took. But if you made a good spell and give something, soon you will receive more – the reward for the gift.

“Make something good and throw it behind your back”, my Mom says. “Help, stroke, kiss, feed… teach someone how to make something – maybe this new knowledge will give him a new way, new hope, new opportunity. Do not push him. Just leave him to choose how to use this knowledge, just give him the freedom to do it”.

These were my thoughts while I was dyeing wool today…

If you want to try some magic too, you need wool, food dye and a microwave oven. After all the bad things we can hear about microwaving, there is something very good – it is priceless for wool dying. Of course, you can’t dye so much wool to become rich, but you will have all the colours you ever dreamt about and still haven’t found in a shop. And just imagine the beauty you will create with these colours.

 Let me show you my way:

Take a glass with water mixed with a soup spoon of vinegar. Add some drops of food dye. Of course you can use powdered dye too, but with no sugar.

Mix the wool in the coloured water.

Put the glass in the microwave oven for about 3-5 minutes and 600-900 watts.

Take the glass out, but be very careful, because it will be very hot. You can use the same glass, just need a little bit more water, a spoon of vinegar and a few drops from a different colour.

You can use this glass as long you want since the wool absorbs most of the dye and make your magic with many, many colours.

The principle is very easy: more drops of food dye, the stronger the colour will be.

Look at this red!

When you take the wool out of the coloured water, wash it and put it in a glass with strong solution of sea salt in water. Leave the wool there for 5, 10 minutes or more. This will fix the colour.

And that is it – an ordinary home magic, made with a clean heart and desire to create something beautiful.

Things you need: microwave oven, wool, food dye with no sugar, vinegar, sea salt, water, big glass;

Time you need: about 10 minutes for every colour.

„Безукорно чистият дом е знак за пропилян живот”. Да не говорим, че хората винаги ще намерят за какво да те укорят. И какво се получава? Хем търкане с парцала от сутрин до вечер, хем отново присвити устни и шушукане зад гърба ти. Не, благодаря!

 Знам, стотици поколения жени сме били възпитавани с приказки, подобни на „Сливи за смет”. Дори и аз – като малка, подреждайки детската стая до блясък (не че ми се искаше, ама наказанието за мръсна стая беше страшно), си се представях в ролята на доброто момиче, което спечелва добрия момък, че и цяла планина сини сливи – с опната до пръсване кожица и медено сладка сърцевина, която се топи като я захапеш и сокът се стича по устните и брадичката…

Освен това обаче мечтаех да бъда пожарникар, пилот-изтребител, космонавт, водолаз, обичах да чета и още обичам… Е, все още не съм сбъднала нито една от тези мечти, но кой знае – не е късно.

Представяте ли си какво съкровище е щяло да получи семейството на младоженеца от приказката? Безропотна черноработничка, бърза като вятъра, която не оставя и прашинка да падне на пода. Оценяването на жената само по робските й умения е било нещо нормално в онези години – да ражда деца и да работи мълчаливо. А имали ли сте някога чувството, когато се върнете от работа, че всичко и всички чакат вас? Това е остатък от онези времена, нищо, че светът се е променил безкрайно много и жените дори летят в Космоса, при това не на метли.

Понякога се плаша, като си помисля колко много задължения са имали жените от миналото – да нахранят домашните животни, да омесят тесто, да изпекат хляб, да сготвят, да преметат пода, да зашият, да ушият, да закърпят, да оплетат, да изтъкат… от тъмно до тъмно. Неслучайно са си измислили и специален женски календар с различни забрани какво може и какво не може да се прави в различните дни от седмицата. Наказанията, които различни светици са щели да стоварят върху главите на клетите жени, неспазили забраните, и цялото им семейство, са страшни – от тежка болест, през изгаряне на цялата реколта до смърт. Опитът на поколения и поколения домашни черноработнички им е показал, че с всичката тази въртокъщност няма да стигнат доникъде, в някой ден ще паднат и няма повече да станат, а децата да бъдат отгледани от някоя чужда жена, която няма да ги обича като свои и ще изплаща върху техните главици цената на умората от тежкия си ежедневен труд. Приказките за злите мащехи и свекърви, както и приказките за колите, натоварени със сливи, не са художествена измислица. Те са част от учебника, който е трябвало да подготви някогашните деца за живота, и напомняне, че  зад всяко хубаво нещо често има капан.

Но светът вече е различен.

И въпреки, че е различен, все още чистотата на дома е основно женска грижа. Да не говорим, че именно чистенето стои между нас и онези прекрасни забавления като ушиването на нова покривка или възглавница, разсаждането на цветята в новите саксии, гъделичкането на децата за добро утро, разходката ръка в ръка с любимия човек и изобщо всички онези моменти, в които сърцето ни спира от радост или любов.

Има неща, които трябва да се вършат всеки ден – кухнята и банята не търпят отлагане, градовете са прашни и всеки ден по пода се трупа странен мъх от неидентифициран произход…

И така – ето какво правя аз.

Моята голяма тайна във всекидневното чистене на дома е… музиката. „Нашпорвам” звука максимално (благодарна съм, че имам чудесни съседи и добра изолация), хващам парцала и започвам. Всяка песен има определена дължина, така че като ги групирам, за две-три парчета мога да оправя една стая, да измия чиниите, да почистя пода, да сменя чаршафите или да полея цветята.

Разбира се, втората „половинка” от тайната е видът на музиката – тя трябва да бъде енергична, но не прекалено, вдъхновяваща и ритмична! Никакви безкрайно тъжни вопли за разбити сърца, съжалявам, Адел!

И ето – това е моята селекция – споделям я с вас с чисто сърце, макар и с увереността, че ще замените някои от парчетата с такива, които ви допадат повече. Всъщност – това е най-важното: да слушате музиката, която харесвате, и да работите в ритъма й. Задайте си правилото „задача – песен” и сте готови.

При мен разпределението е следното: обикновено за три песни сменям чаршафите и почиствам праха и пода в спалнята, за две песни измивам чиниите и за още две карам кухнята да блесне, за една поливам цветята, за две банята грейва… Ако правите това музикално почистване всеки ден, няма да ви се налага изобщо да губите за него часове през уикенда! Доста години ми отне да открия тази хитрост, но сега съм безкрайно доволна от нея! Преди чистех само в събота – 4 часа, за да излъскам малкия си апартамент от тавана до пода. И после ме мързеше дори маска на лицето си да сложа!

В началото ми беше трудно, но сега вече съм си разработила собствена хореография, подобна на онази в екшън филмите с много ръкопашен бой. Хаха, точно така си е! Същото ще се случи и при вас. Казват, че само 40 дена са нужни, за да си изгради човек навик, а още само 20 дена – да стане този навик устойчив.

За два месеца ще се научите да съчетавате чистенето с нещо като домашна аеробика и най-важното – когато после си вземете душ и поседнете с хубава книга и чаша ароматно какао, кафе или чай, няма да имате усещането, че 30-те минути преди малко са били безвъзвратно изгубени в най-неблагодарната домакинска дейност на този свят. А най-хубавото е, че тези 30 минути няма винаги да са 30. С напредването на времето те ще станат 25, 20. А защо не и 15? Това е твърде ниска цена за чистотата у дома и за вашата доволна усмивка.

И така – ето, това е моят избор:

Rammstein – Ich Will

Abba – Take A Chance On Me

Abba – Money, Money, Money

Abba – Thank You For The Music

Patrizio Buanne – Luna Mezzo Mare

Kiss – I was made for lovin’ you – 4,30

Aretha Franklin – Think

Nancy Sinatra & Lee Hazlewood – Jackson

Nancy Sinatra – These Boots Are Made for Walkin’

P!nk – Try

Алсу – Я тебя не придумала

t.A.T.u. – Нас не догонят

Има и лека закачка в имената, забелязвате ли?  Aко искате да чуете песента, просто копирайте в YouTube и си изберете версията, която най-много ви допада. Не сложих линкове именно, за да не ви натрапвам още веднъж собствения си избор.

Приятно чистене!

А в следващия текст ще ви покажа моя седмичен план за почистване на дома, както и какво всъщност ме улеснява в тази дейност.

Днес, в края на празничните дни, ми се наложи да мина през центъра на София. И онова, което първо ми направи впечатление, бяха тълпите, изпълнили доскоро празните улици. Двойки, семейства с деца, семейства с домашни любимци – хора, хора, хора… и всичките облечени в черни и тъмносиви дрехи. Фасадите с олющената си боя и неподдържани прозорци, кривите плочки по тротоарите, дърветата с голите си клони не ми подействаха чак толкова потискащо, както всички тези иначе смеещи се и прегръщащи се хора, облечени в мрачните си дрехи. Изглеждаха толкова странни, толкова не-истински. Да, знам, че за един мръсен град от типа на София тъмните цветове са най-добрата възможност да не си личи полепналият по нас прахоляк. Но все пак започвам да се плаша, че тъмното се превръща в наша основна национална черта – не само в облеклото ни, но и вече в сърцата ни.

Затова реших да ви предложа една много пъстра гривна – подходяща е за малки момиченца, за млади момичета и за жени, които завинаги са запазили момичешкото лято в сърцата си.

Изработва се много лесно – най-вече ви е нужна хартиена ролка. Най-подходящи са ролките от дебело двойнозалепващо тиксо. Аз дори съм развила навика, когато си купувам тиксо, да го меря става ли и за гривна. Ако ръката ми влиза в ролката – купувам го. Ако не – търся си друго.

Останалите материали са цветна меланжирана прежда, тичинки за цветя (продават се в магазините за мъниста и крафт материали) и „шапчици” за мъниста или елементчета, наподобяващи цветчета. Ще ги откриете във всякакви размери и цветове, подходящи за идеята, която ви е хрумнала.

И така…

Направете си малки цветчета като прекарате тичинките през дупчиците на „шапчиците”.

Навийте от преждата едно клъбце – такова, че лесно да влиза в отвора на ролката, и закрепете единия му край със силикон от вътрешната страна.

После намотайте преждата около ролката стегнато няколко пъти. Залепете със силикон едно цветче и увийте преждата плътно около него така, че да скриете всяка следа от „дръжките на тичинките” и лепилото.

После пак навийте малко прежда и пак закрепете цветче. Това е начинът да оформите цялата гривна, няма нищо сложно. Когато обхванете повърхността й, просто закрепете с малко силикон края на преждата – отново от вътрешната страна. Внимавайте да не сложите много, защото когато изсъхне, ще ви драска.

По този начин, само че с по-малки и по-тънки ролки, можете да си направите и гердан или дори обици-халки. Само не забравяйте, че хартията тежи, а с добавените материали вашето украшение ще тежи още повече.

Ако идеята ви е харесала, можете да видите как със същата техника да си направите клечки за украса на кока в стил гейша.

http://vbox7.com/play:975bbc44a0

Необходими материали: ролка от тиксо, цветна прежда, тичинки за цветя (ако искате, можете да си ги направите и сами с мънисто и конец), „шапчици” за мъниста, пистолет за горещ силикон, ножици;

Време за изработване: за гривната на снимката – между 30 и 60 минути;

Вложени средства: прежда – между 4 и 7 лева за ново гранче, тичинки – между 1,50 и 2,00 лева за пакетче с различен цвят, пръчка силикон за пистолета – 0,30 лева. Разбира се, може да използвате цветна прежда, която ви е останала от различни проекти. И може да си направите сами тичинките с конец и мънисто. Тогава ще можете да кажете любимото ми: „Нито ститинка!”. Горещия силикон не ви съветвам да спестявате, защото той ще улесни работата ви безкрайно много и няма да се ядосвате, че се налага да чакате лепилото за всяко отделно цветче да съхне.

 Приятни занимания!

Няма да забравя как един летен ден, когато бях още малка, връхлетях в стаята на дядо ми, за да му се похваля с огромния букет от цветя и треви, който бях набрала. Няма да забравя и как дъхът му буквално секна и той прекъсна стремителната ми прегръдка с думите: „Моля те, излез веднага, моето момиче!”. Както винаги беше мил, но нещо в лицето му така драстично се беше променило, че аз, уплашена, без да питам защо, бързо изскочих от стаята заедно с букета си… Малко по-късно, все така внимателен към мен, той ми обясни за алергията, която има, за това колко трудно му е понякога да диша заради полените в растенията и разбира се – какво са това полени и алергии. „Значи затова не обичаш белия пух на тополите?”, попитах аз и горчиво си припомних колко често се бях прибирала у дома и тичала при него за прегръдка, с коси, покрити със същия този бял пух, който наричах летен сняг…

Аз, която съм имала късмета да се родя без каквато и да било алергия, искрено съчувствам на всеки, който не може да легне и да се търкаля в прясно окосената трева, да зарови лицето си в подарения букет и да се усмихне с петънца от жълт прашец по носа, на всеки, който очаква пролетта с боязън, строени като войници лекарства на нощното шкафче и ампули за бърза реакция, поставени в удобен джоб.

Съчувствам на бременните, които стават чувствителни към аромата на любимите си цветя, на булките, чиито букети посърват още преди специалният им ден да е приключил. Всъщност, съчувствам на всеки сноп отрязани цветя, защото скоро ще увяхнат. Обожавам цветята, полетата, градините, огромните пъстроцветни туфи, но…

Но всъщност доста се отплеснах. Идеята ми беше да ви покажа моя начин за домашно „отгледана”, неувяхваща хортензия, която може да прибавите към всеки букет и да поставите във всяка ваза без да се налага да сменяте вода, да изливате жабурняк и да търкате зеленикави следи от стъклото…

И така – изрежете си цветенцата едно по едно. Това е най-пипкавата част от работата и несъмнено отнема доста време. Хитрушата Марта Стюарт продава „кътър” за хартия с формата на цветче хортензия –  цената му варира между 38 и 10 долара по последните ми проучвания, но формата на листенцата е някак опростена и не точно онази, която имат хортензиите. Затова, решавайки да спестя пари за други полезни материали и да тренирам волята си, аз си изрязах цветчетата сама. Лесно е – просто сгъвате на 4 едно парченце хартия със страни 4х4 см, рисувате желаната форма в ъгъла на сгъване и изрязвате.

После оцветявате цветчетата. Аз предпочитам акрилни бои, защото при намокряне те не се разтичат, но пък много трудно постигат онова нежно акварелно преливане, които естествените цветя имат. Затова изборът е ваш. Наблюдавайте любимата си хортензия и опитайте да повторите цветовете, които виждате върху листенцата й.

След изсъхването пробийте с дебела игла центъра на всяко цветче. Там ще вмъкнете тичинката, която ще направите от мънисто, оплетено в тел.

Съветвам ви да работите поетапно – не цветче по цветче, а дейност по дейност. Затова първо поставете мънистените тичинки в центъра на всички цветчета…

А чак след това увийте с тънка зелена хартия или зелено хартиено тиксо горната част на стъбълцето така, че да крепи цветчето да не се пързаля по тичинката.

И за да не ме намразите, най-искрено ви съветвам да ползвате клещи. След третото цветче пръстите ви ще са набодени или наранени от телта, а най-хубавото тъкмо ще предстои. Направете няколко по-дълги телени дръжчици, защото после те ще оформят общото стебло.

Когато всички единични цветчета са вече готови, не ви остава нищо друго, освен да ги съчетаете. Аз ги усуках три по три, но ако сте направили по-дребни цветчета или искате хортензията ви да е зашеметяващо кичеста, може да ги съчетате четири по четири или дори пет по пет.

Накрая закрепете малките букетчета към някое от онези с по-дълга дръжка, усучете заедно дългите дръжки и… хортензията ви е готова! За да изглежда теленото стебло по-красиво, увийте го с тънка зелена хартия или зелено хартиено тиксо. Първото е за препоръчване, второто е по-лесно.

Необходими материали: хартия по ваш избор – принтерна, акварелна или филтърна няма значение, за красотата на цветчето важни са формата на листенцата и оцветяването; лепило С200, мъниста, ножици, тънка хатиена тел – може да използвате и най-обикновена тел от железарията и да я увиете със зелена тишу-хартия. Бъдете внимателни, цветното тишу пуска и оцветява пръстите;

Време за изработване: с всичкото изрязване, оцветяване и чакане на цветчетата да изсъхнат, на мен ми отне около три дена да оформя двете топки хортензия, които виждате на снимките.

Вложени средства: най-скъпото нещо в този проект е телта. Аз си я поръчах онлайн и ми струваше 5 USD.

Пъстра грейка за стопляне на душата

За какво са ни празничните дни, ако не намерим в тях мъничко време за удоволствията, които сме отлагали в другите, в които „работата не чака”? А и баба ми казва, че за Коледа и Нова година е хубаво да се подари и нещо на дома – защото този дом ни е приютявал в студ и бури, стените му са били нашата крепост, хлопвайки врата му, сме можели, скрити от чуждите очи, и да си поплачем на воля, и да се посмеем. Та защо да не увеличим удобствата му още мъничко?

Според мен още по-хубаво е, ако този подарък е изработен от самите нас. Не е нужно да са нещо голямо – плетени на една кука поставки за чаши, украсена саксия за босилека, който сме прибрали, за да не измръзне на терасата, възглавница, за да си я подпъхваме под гърба докато четем, грейка…

Грейка! Вълшебно нещо! Гумените грозотии от моето детство, които свързвах единствено с настинки, в по-зрелите ми години се превърнаха в стилни продукти, сгряващи не само тялото, но и цялата обстановка в една стая. Признавам, още съм безнадеждно влюбена в една от грейките на Dvergen Artz, с плетен пуловер. Но съм се зарекла до края на 2016 да не купувам нищо ново, а само да използвам наличните вече ресурси. Мислех си, че световната мода на минимализма ще ме отмине, но не би, дори се оказа още по-вдъхновяваща.

И така – как да си направите сами удобна грейка, с която да греете коремчето си в онези особено неприятни дни в месеца (вие си знаете кои) или пък да масажирате босите си ходила, докато удобно сте се свили с книга на фотьойла, а зад стъклото леденият вятър опитва да изтръгне празничната декорация и да я разпилее по всички краища на квартала…

Нужна ви е бутилка от зловредна напитка. Ако нямате, помолете някоя съседка (като мен) да ви даде. Нужни са ви и всички прежди, които са изостанали от разни проекти. Не може да нямате такива, всяка жена, която плете, крие поне една торба с мънички кълбенца, подходящи за котешки игри и зимни занимания.

По желание може да смесите преждите така, че да се получат весели меланжи. Шарките продължават да са много модерни, така че действайте смело! И започнете да плетете!

Първоначално направете един равен кръг с размерите на дъното на бутилката – не по-голям, за да не остава излишен въздух под плетката. Този въздух ще задържа топлината вътре и съвсем малка част от нея ще достига до вас.

После започнете да плетете без добавяне на бримки,

докато получите накрая нещо като чорап, ама без пета. Чорапът трябва да бъде малко по-дълъг от височината на бутилката, която ще ползвате, за да може да скрива грозната й пластмасова капачка.

В горната част на „чорапа” вкарайте между бримките панделка или шнур, усукан от преждата, с която досега сте работили.

И когато и това е сторено, не ви остава нищо друго, освен да напълните бутилката с гореща вода, да я напъхате в чорапа и да я примъкнете близо до любимото си за четене местенце. Вълнената плетка ще придава очарование на грейката ви и ще предпазва кожата ви от зачервяване и дори от опарване. Може да се облягате на нея, да я търкаляте с ходила, да я прегръщате, ако неусетно ви се доспи. Дори когато водата изстине, няма да бъдете неприятно изненадани от усещането за студена пласмаса, залепена за кожата ви.

Може и да помъркате тихичко. Аз така направих…

Необходими материали: бутилка от газирана напитка – поне 1 литър, прежди, кука или игли с подходящ размер;

Време за изработване: за „обличането” на бутилка от Кока-кола (два литра) – около 3 часа;

Вложени средства: любимото ми – нито стотинка!

Признавала съм си и друг път – мога да изпитам влечение дори към парченце хартия, откъснато от ъгълчето на някой лист, и да си го прибера на специално място. Затова у дома имам цели кутии с листове, листчета, листченца, парченца от опаковки, изрезки, страници от каталози или списания. Те заемат огромно място, но ако ме питате дали планирам някой ден да ги изхвърля, отговорът е категорично „НЕ!“. Мари Кондо няма да пробие при мен!

Разбира се, тези хартийки не си стоят просто така в скривалищата си. Те много често се превръщат в картички, книгоразделители, тагове за тефтери и органайзери, украси за подаръци и за сладкиши и в какво ли още не.

Това се случи и с тези очарователни листовки на авиокомпанията „Emirates”, чиито цветове, качество на печата и чудесни детайли ме привлякоха неустоимо и… си ги прибрах в чантата.

И понеже се сдобих с тях по време на едно романтично пътуване със съпруга ми, реших, че могат да ми помогнат за изработването на чудесна поздравителна картичка за годишнината ни.

В тези листовки най-силно ме изкушиха изключително красивите флоралните мотиви…

… и разбира се, тях точно превърнах в сърца.

Всъщност, използвах всяка възможна повърхност, за да изрежа големи и малки сърца и цветчета. За късмет листовките са двустранно отпечатани, така че накрая имах цял куп чудесни детайли за работа.

Не ми се искаше да добавям още цветове, сред които страстното червено и аристократичното тъмносиньо да се изгубят, затова избрах да ги сложа на чист бял фон върху основа с нюанс на слонова кост.

Идеята за разположението на елементите не е моя, намерих я в Пинтерест, това ме улесни. Но пък ми беше много трудно да избера как точно да разположа панделката, която беше много важен символ на семейството, на обвързаността и на любовта в картичката. Мислех да опитам и без нея, но смисълът на посланието ми щеше да се изгуби…

Накрая избрах този вариант:

И картичката беше готова, надписана и оставена на видно място! Получи се приятна изненада!

И ако има някаква поука в тази история, тя е, че вдъхновенията и уникалните материали за творчество могат да бъдат открити навсякъде, просто трябва да имаме очи да ги открием. Харесвам скрапбукинг комплектите, които се продават по магазините, но много повече се радвам на случайните попадения. Нали казват, че „боклукът за един е съкровище за друг”. Нашият съсед в самолета сгъна на 4 своята листовка и я набута между списанията. Нямам обяснение защо хората унищожават неща, които биха могли да бъдат използвани отново със старото си или друго предназначение, но и надали някога ще разбера.

Онова, което по-силно ме вълнува е, че всичко може да се превърне в послание, само трябва да имаме смелостта да го изпратим!

Тази зима доста се задържа. Дори в момента, докато пиша, пак вали. Бях склонна да я преглътна докъм средата на март, но снегът на Благовещение вече ми „идва в повече”. Да си кажем честно, София отдавна вече не е сред  най-красивите градове на света, дори и през лютото. А през зимата си е направо потискаща. Строителство без никаква мисъл за естетика, а само за пари, разръфани улици, убити цветове на фасадите, никаква растително ст по терасите и прозорците, кал, кал, кал… Като прибавим и студа, на човек дори не му се иска да се приближи до прозореца, пък камо ли да си подаде носа навън.

На този град му липсват цветя – даже и през лятото. Липсват цъфтящи дървета и храсти. Но това е друга тема. Лошото е, че живеейки сред все по-малко красота, ние някак свикваме с липсата й и преставаме да я търсим. И грозотата се превръща в нещо нормално. Най-честото оправдание, което съм чувала от хората е, че нямали време да се занимават с цветя. Били работещи личности, с много задачи и задължения и не искали да добавят и още едно – поливането и почистването на саксии.

Добре! Ето една идея, която хем няма да ви накара да се  чувствате като роби насред цветна плантация, хем ще ви провокира да поработите малко и с пръстите си. Пролетта така и така закъснява, нека си я измислим с едни хартиени минзухари. Изработването на хартиени цветя вече е мода в световен мащаб. Огромна част прекрасни растения могат да се изработят лесно, само е нужно да имате желание. Минзухарите са сред тях.

За целта ви е нужна бяла или цветна креп хартия. Аз предпочитам бялата, защото мога да я оцветявам във всички нюанси, които ми се приискат. Но ако на вас не ви се занимава с четки и бурканчета, разполагате с богато разнообразие от цветове.

Отрежете квадратни парченца.

Най-лесно ще направите оцветяването на хартията с вода и акварелни моливи. Оставете ги да изсъхнат някъде на топло, но внимавайте – хартията е материал, който лесно и неусетно пламва.

След като листчетата хартия изсъхнат, сгънете всяко на 4. Нарочно не давам размери, защото по тази схема можете да изработите минзухари в естествена големина, но и минзухари, по-високи от самите вас. Всичко е въпрос на пропорции.

Така сгънато, от едно листче можете да изрежете 4 листенца.

Оформете ги с пръсти леко издути.

След това изрежете от хартията правоъгълничета и ги оцветете в жълто и оранжево по показания начин. Когато изсъхнат, в единия им край направете разрези-лентички.

Кирилка Симеонова, тази вълшебница на хартиените цветя, ме научи как да пазя пръстите си от нараняване (защото  хартията може да бъде един много коварен материал). Ето как да го направите и вие: навийте правоъгълничето, а после усучете между пръстите си оцветената и срязана част. Не усуквайте всяка една лентичка поотделно. Това може да бъде много болезнено, опитвала съм го!

Така, след като внимателно разтворите парчето хартия, ще получите прекрасни, много реалистични тичинки.

Разбира се, може да опитате и да усучете всяка лентичка една по една. Но така накрая ще имате остри стръкчета, които никак не приличат на истинските минзухарени тичинки.

За да оформите минзухара, има два начина – със стъбълце или без стъбълце. Първият е малко по-лесен – особено, ако сте начинаещи в изкуството на хартиените цветя.

Отрежете парче хартиена тел (или използвайте клечка за зъби или дървено шишче).

Усучете тичинките около парченцата тел по показания начин и залепете с лепило С200.

После залепете и листенцата като леко ги застъпвате едно след друго.

За един минзухар най-добре е да използвате 5 листенца.

Когато листенцата са закрепени, усучете с разтягане тънка лента креп хартия така, че да стегнете основите им и да направите горната част на цветчето по-плътна.

От по-фина креп хартия, от тишу хартия или така наречения физелин, който можете да намерите в цветарските магазини, изрежете малки правоъгълничета в показаното на снимката съотношение. Ако не ви се занимава с търсене на разнообразни материали, заложете само на креп хартия и лепило С200.

Нарежете единия край на по-дебели „ресни” и усучете връхчетата.

После увийте така получените листенца около стъбълцето на минзухара. Ако ползвате физелин, съветвам ви да изберете някое лепило на ацетонова основа, защото лепилото С200 не захваща много добре за този материал. Ако работите само с креп хартия или с тишу, С200 ще бъде идеалното решение.

Когато зелените листенца са прикрепени, аз използвам тънка креп хартия или тишу, за да направя тази полупрозрачна ципа, от която цветето излиза. При истинските цветя тя е под зелените листа, но не е много видима, а според мен тя прави още по-реалистичен хартиения минзухар. Затова я слагам над зелените листенца. Разбира се, това е въпрос на избор и вие може да решите, че изобщо не държите на нея или пък да се придържате към истинскиявид на цветето.

И ето,  минзухарът е готов!

По този начин можете да направите цял букет хартиени минзухари, които да подредите  във вазичка или да набодете в саксия с истинска пръст.

Само внимавайте да не ги полеете в погрешка!

Необходими материали: креп хартия (най-добре е да купите два вида – тънка и дебела. В книжарниците и цветарските магазини ще ви упътят), лепило С200, лепило на ацетонова основа (само ако ползвате физелин), акварелни моливи (ако нямате акварелни моливи, можете да ползвате акварелните боички на детето си), хартиена тел (клечки за зъби, дървени шишчета), четки, вода, ножици;

Време за изработване: за едно цвете – около 10-15 минути без съхненето. Колкото повече цветя направите, толкова по-добре ще ви се „изплати” очакването хартиените парченца да изсъхнат;

Вложени средства: в цветарницата можете да си купите 50 см креп хартия за около 1лев. От нея ще направите не по-малко от 20 минзухара в естествен размер. Тубичка лепило С200 е между 1 и 3 лева според магазина, от който пазарувате, затова ви препоръчвам да си купите по-фоляма разфасовка от някоя железария и да си я пазите и за други продукти. Не, не говоря за бака лепило, имам предвид опаковките от 500 милилитра. По-евтино е, а и винаги е добре да имате малко количество наблизо.

Весели занимания!

Sizzix

Няма да забравя как веднъж като малка, се прибрах у дома с огромен букет цветя и треви, набрани по кварталните поляни. Нахлух с този букет в стаята на дядо ми и се втурнах да го прегърна, тикайки подаръка си в лицето му: „Дядо, набрах ги за теб! Ти никога нямаш цветя наоколо!”. Още помня как той буквално спря да диша. Прегърна ме нежно, но някак сковано и ме помоли да занеса цветята в кухнята, за да потърсим заедно ваза за тях. По-късно, когато цветята вече бяха далече от нас в друга стая, той седна с мен и внимателно ми обясни какво представлява сенната хрема, колко е трудно за хората с нея да се радват на цветята и дори да дишат спокойно. Пораствайки, постепенно осъзнах колко тежка беше алергията на един от най-любимите ми хора към полените. Дядо ми обожаваше цветя, но странеше от тях и ги наблюдаваше само отдалеч, а пролетта се превръщаше в неговото жестоко годишно изпитание.

Самата аз бях бременна на сватбата си. Нищо скандално, просто понякога нещата се случват малко по-бързо от плановете ни и аз оказах грейнала булка в отесняваща рокля, затрупана от цветя и пожелания за щастие. И именно цветята замалко да разрушат прекрасната атмосфера на празника ми. Сладкият аромат, който се носеше от булчинския ми букет, буквално преобърна целия ми организъм. Ако тогава бях знаела колко е лесно да имам букет от хартиени цветя! Хем щеше да е през целия ден край мен, хем щях да си го запазя като спомен от един щастлив ден. А и нямаше да престана да обичам едни от любимите си цветя.

И така, склонна съм да ви споделя един от най-лесните начини да изпълните дома си с нарциси – тези нежни пролетни цветя, които сякаш греят със собствена светлина.

Нужна ви е бяла, зелена и жълта креп хартия, малко хартиена или цветарска тел и лепило С200.

Изрежете от бялата хартия шест еднакви листенца, разтеглете ги и ги накъдрете леко с пръсти.

Залепете ги едно за друго – първо три,

… а после и останалите три.

От правоъгълниче жълта хартия направете тръбичка.

Друго правоъгълниче нарежете от едната страна на лентички и усучете с пръсти – това ще бъдат тичинките на бъдещия нарцис. Залепете върху цветарска или хартиена тел.

Когато „тръбичката” изсъхне, нанижете я на телта с тичинките и я залепете.

Можете да намажете долния й край с лепило, а можете и да сложите малко лепило в долния край на тичинките. Аз лично предпочитам втория вариант.

Разтеглете внимателно с пръсти.

Пробийте с дебела игла дупка в средата на групата бели листенца и нанижете телта с тичинките.

Намажете с лепило долната част на тичинките и залепете за листенцата.

Надраскайте леко ръбчето на чашката с дебел оранжев или червен маркер.

Когато тази част изсъхне, остава само да усучете телта с още малко лентички хартия – за повече стабилност и достоверност, а после да добавите и листо.

И така – първата стъпка към вашия огромен букет от нарциси е направена.

Необходими материали: креп хартия в бяло, жълто (още по-добре е, ако се сдобиете с различни нюанси) и зелено, лепило С200, ножици, цветарска или хартиена тел;

Време за изработване: Около 10-15 минути за първото стръкче. С вспко следващо времето ще се съкращава, защото пръстите ви ще стават по-умели;

Вложени средства: 50 см креп хартия струва в цветарския магазин между 0,50 лв и 1,00 лв. 250 мл лепило С200 е около 2-3 лв, метър хартиена тел е около 1 лев, а от нея ще направите стеблата на поне 4 нарциса.

Това упътване е написано за сайта NEWME. Там ще намерите пълния текст на публикацията, както и още много идеи за творческо и пълноценно прекарване на времето. Приятно четене!

… или обици в стил Мондриан

Едно нещо много обичам в лятото – нещата сякаш винаги се случват по-лесно. Готвенето е по-лесно, чистенето е по-лесно, обличането е по-лесно…  А аксесоарите – те са истинска мечта! За 5-10 минути можем да се сдобием с чисто нова колекция бижута, при това голяма и с изключително ефектна цена.

Затова, когато видях колекцията очарователни детски стикери на Apli  и в главата ми избухнаха безброй идеи, обиците бяха на първо място!

За мен холандският художник Пийт Мондриан е един от най-интересните от XX век, заради умението му да превърне изчистените геометрични форми в изкуство, заради усета му към вълшебството и влиянието на чистите цветове. Неслучайно той е модерен все още и напомняния за стила му или негови копия могат да се открият не само в изкуството, но и в обзавеждането и – много интересно – както във висшата, така и в уличната мода

Ето я една от най-известните му картини – Композиция в жълто, синьо и червено, 1930.

 Снимка Pinterest

А ето например и тоалети на Ив Сен-Лоран, вдъхновени от художника:

 Снимка Pinterest

Има чорапи, тениски, пижами и спално бельо, дамски чанти, покривки за маса… Всичко, за което се сетите – в характерните за него яркоцветни геометрични фигури.

И така – ако вие искате модерни, евтини и ефектни обици в неувяхващ летен стил, за които да не се притеснявате, че може да изгубите във вихъра на купона или в нечии прегръдки, този текст е за вас!

Нужни са ви детски стикери – по-долу в материалите ще прочетете точно кои съм ползвала аз и горещо ги препоръчвам, защото чудесно залепват; жилав и твърд картон от някаква опаковка (в моя случай от кутия шоколадови трюфели), ножица, универсално лепило и заготовки за обици-клипс, каквито ще намерите в единични бройки или цели пакети от по 50-100 броя в магазините за материали за бижута. Само внимавайте да изберете клипсове с плоска основа за залепяне, а не със заоблена – има и от двата вида.

Препоръчвам, ако е възможно, картонът да има чиста бяла страна, за да може цветът на стикера да изпъкне още повече и да не помътнее. Разбира се, ако пък искате леко да туширате яркостта, може да ползвате тъмен картон, но пък така ще се отклоним от идеята.

Вземете един стикер и го залепете върху картона, като хубаво го притиснете и пригладите, особено в частта на връхчетата. За да бъдете напълно в стил Мондриан, е по-добре да ползвате квадратните стикери, но пък аз имам рокля с триъгълни мотиви и реших да избера триъгълните.

Изрежете го внимателно, за да не остават бели линии.

На този принцип можете да си направите по един чифт триъгълничета (или квадратчета) от всеки цвят. Дори можете да миксирате различните цветове, както аз съм направила, залепяйки един върху друг доматено червен, лимоненожълт и тъмнорозов.

Следва най-важната част, без която рискувате обиците ви да се разпаднат! С парченце фина шкурка надраскайте старателно цялата плоскост за залепяне на клипса. Това ще осигури по-добро сцепление с картона.

След това просто залепете с универсалното лепило.

Притиснете добре и оставете лепилото да действа толкова дълго, колкото е написано на опаковката.

Ако сте комбинирали стикери, внимавайте как ще залепите клипсовете им – по-добре е обиците да бъдат симетрични от двете страни на лицето ви, а не всяка приятелка да казва: „Ох, нещо обицата ти се е разместила!”.

За да сте още по-сигурни в стабилността на творението си, можете внимателно с мека четчица да нанесете върху всички повърхности от Гланцовото лепило на Apli. Внимавайте четката да не оставя бразди, защото ще получите ефект, по-подходящ за имитация на камък.

И това е! Няма и половин час работа, а вече разполагате с колекция обици със свежи цветове! В моя случай аз ще съм изправена пред огромното изкушение да нося една синя и една розова например. А може би една розова и една жълта? Труден избор!

Хубаво е да знаете, че стикерите имат различни форми и размери и не е задължително да позлвате точно тези, които ви показвам тук. Развихрете въображението си и се радвайте на летните емоции!

Необходими материали: Детски стикери на Apli, (ще ги откриете в сайта на Корнел В, гланцово лепило на Apli,  универсално лепило по ваш избор – препоръчвам все пак да е прозрачно и да не мирише дълго време след изсъхване, ножица, картон, клипсове за обици с плоска основа за декорация (ще ги намерите в магазините за творчески материали, моите са от М-арт);

Време за изработване: около 20-30 минути за всички комплекти, които виждате на снимките;

Вложени средства: детските стикери са няколко листа в пакет на цена 5,90, гланцовото лепило – 6,30, прозрачното универсално лепило на JIP – 2,50, петдесет броя клипсове за обици с равна основа – 3,00 лева. Но като гледам каква малка част от материалите съм употребила за проекта си, изчислявам сумата на около 2 лева – съм използвала само мъъъничка част и ми е останало още много за други проекти. Така че – почти безплатно!

… или как с удоволствие се върнах в детските години

Бях безкрайно доволна, когато миналото лято съвсем неочаквано открих вселената на „планерите” и „хабит тракърите”. Беше труден период със загуба на скъпи хора и здравословни проблеми. Чувствах се объркана и не знаех по кой път да поема. Единственото обаче, което знаех, бе, че нещата не бива да продължават така…

Планерът и цялата все по-нарастваща мода на планирането са недобре забравените дневници от нашите тийнейджърски години. Особено от тийнейджърските години на тези от нас, които в момента наближават 40-те. Помните ли, тогава в книжарниците нямаше красиви тефтери, в които да записваме мислите си и обещанията си към бъдещето. Имаше само грозни тетрадки, които лепяхме по няколко, за да се получи нещо представително дебело. После подвързвахме тези тетрадки с ръчно рисувана или апликирана хартия, а те миришеха на лепило седмици и месеци наред. Рисувахме в тях с флумастери, които избиваха на обратната страна на листа, правехме си специални украсително бордюри, като залепвахме прозрачно тиксо върху рисувани елементи („уаши” не бяхме и сънували), записвахме броя на разменените погледи и целувки, мърморехме за учители, които се опитваха да ни „прецакат”, правехме планове за бъдещето си. Фантазирахме с малкото на брой възможности за творчество, до които можехме да се доберем. Единственото, което го нямаше в тези наши дневници, беше „хабит тракъра” или така наречения план на навиците.

Бях чела някъде, че за да изгради в себе си положителен навик, човек трябва да повтори действието не по-малко от 90 дена един след друг. За лошите навици, за съжаление, времето е много по-кратко, защото те са или свързани с пристрастявания, или със слабости, а понякога и с комбинацията от двете.

Какво означава „хабит тракър”?

Habit tracker на български може да се преведе буквално като „проследител на навиците”. Но понеже в него има не само проследяване, но и планиране (все пак първо трябва да открием тези полезни навици, от които се нуждаем, после да ги планираме и запишем, а най-накрая да ги и проследим), аз ще го наричам „план на навиците”.

Хубавото е, че той работи за всички възрасти и можем да го започнем още от днес. Ако искате детето ви по „лесния начин” да се научи да си оправя леглото, да подрежда раницата за училище от предходния ден, да си мие зъбите сутрин и вечер, да чете поне по няколко страници от някоя книга всеки ден и да гледа по-малко телевизия, изработете заедно с него един такъв план на навиците.

Ако се притеснявате, че отделяте малко време на роднините си или на приятелите си, ако искате да свалите килограми, да се храните здравословно, да започнете да спортувате, да научите нов език или да придобиете ново умение – направете си план на навиците. Само след 1 месец ще сте изненадани от настъпилата промяна!

Повярвайте ми, планът на навиците е нещо много вълнуващо и именно той ми помогна за 2-3  месеца да изградя няколко положителни навика, които пък от своя страна ми помогнаха да сваля неусетно 10 килограма, да се поуспокоя по отношение на здравето си и да се захвана с  нов източник на доходи. И като цяло ме направи много по-организирана. Защото аз съм си емоционално разпиляна – дори когато става дума за миене на чинии.

И така – имате нужда от тетрадка, на която страниците не са със спирала, а са зашити с телчета и могат да се отварят с лекота до права линия. Това е важно, защото ще ви се наложи да чертаете (и украсявате) таблица. Имате още нужда от цветно тиксо или още по-добре от така нареченото „уаши”, цветни моливи и стикери (за детския план на навиците).

Детски план на навиците

Украсата е важна! И е добре да оставите детето си, ако е малко, само да оцвети и украси страниците.

Има едно основно правило в изграждането на плана на навиците: не бъдете прекалено амбициозни! Започнете с въвеждането на не повече от три нови неща. Всеки нов месец може да добавяте по едно допълнително желано нещо. Например: оправяне на леглото сутрин, една нова дума на английски (или друг език), подреждане на раницата за училище. Към тях може да запишете вече утвърдени навици като миенето на зъбите, изхвърляне на боклука, подмяна на водата на рибките или разхождането на домашния любимец.

За децата по-добре е планът да бъде седмичен, а не месечен. Множеството полета и квадратчета няма да ги объркват и сами ще следят прогреса си.

Когато седмицата е приключила, може да дадете оценка със звездичка, особено, ако преди това сте се уговорили, че всяка звездичка носи някаква награда. Тази идея със стикерите звездички взех от една приятелка, която има две малки деца – момче и момиче. Вместо да им се кара, когато са непослушни, тя просто им напомня за стикерите и ефектът е поразяващ. Стикер за деня означава допълнителна шоколадова бисквита или едно детско филмче допълнително. Важно е децата да получават награда за постигнатото старание – това ще ги научи, че всяко полезно нещо, което правиш, ти носи друго полезно нещо. Защото особено за най-малките думата „успех” е нещо имагинерно, оценките в училище са някакви неразбираеми цифри, но шоколадовата бисквита или половин час повече игра навън преди вечеря си е истинско съкровище!

План на навиците за възрастни

Ние, възрастните, с лекота и напълно осъзнато вършим всякакви неподходящи за здравето и кариерата ни дейности, но все не намираме време за наистина полезните и онези, които може да изведат живота ни на ново ниво. Лесно е да излезем на обяд с колегите и да изядем някоя мазна баничка, но ще ни домързи да си приготвим у дома салата, която да замени баничката. Лесно е да си вземем няколко „пуш-паузи” през работния ден, но ще ни е трудно да влезем в интернет и да прочетем нещо ново по специалността си. Оправдаваме се, че имаме нужда от почивка, но не се замисляме, че отварянето на един речник, за да научим една-единствена нова дума, всъщност би дало на ума ни истинска активна почивка.

Това, което мен лично ме изумява, са хората, които предпочитат да си купят талонче за лотарията, вместо за един месец всеки ден да спестяват тези 2, 5 или 10 лева. Те могат още да влязат в интернет, да открият и разучат ново умение, да си купят материали със спестените през изминалия месец пари и да започнат ново доходоносно занимание в свободното си време. Но не го правят. Предпочитат да очакват „нещо да се случи”, вместо да се вземат в ръце и сами да осъществят мечтата си за успех.

Един планер би помогнал и за подобно начинание. Разбира се, ако човекът осъзнава нуждата от промяна. И също така планерът за възрастни няма да бъде толкова опростен, както детския, и в него е добре да опишем всички дейности, през които трябва да преминем – в дома си, в работата си, в социалните си контакти.

Един бърз технически съвет: използвайте обикновен молив за вертикалните линии, за да не се получава голяма разлика между тях и тези на тетрадката.

Добре е да разделим планера си на отделни полета  – ежедневни (такива, които се повтарят всеки ден без изключение) и допълнителни задачи. Може да добавим новите навици, които искаме да развием, като например 30 минути плетене на една кука, шахмат или учене на нов език всеки ден. Можем да включим плащанията на данъци и застраховки, редовните прегледи при зъболекаря, посещенията при мамолога и гинеколога, да следим месечния си цикъл или дори да отбелязваме в кои дни главоболието ни е по-силно…

И така, неусетно, само за три месеца, дори само за един, ще открием, че животът ни се променя към по-добро. Не ми вярвате ли? Опитайте, нищо няма да изгубите, само ще спечелите! Ако обичате да рисувате, в интернет ще откриете чудесни идеи за украса на планерите си, но моят съвет е да започнете с нещо по-семпло, за да не губите твърде много време в игра, вместо в изпълнение на задачите си. Върнахте ли се и вие в детството си?

Ако отговорът ви е „да”,  в следващата статия ще ви покажа един изключително бърз, лесен и забавен начин да украсите корицата и на най-грозния тефтер или тетрадка така, че да стане съвсем „дизайнерски”.

Необходими материали: тетрадка, уаши лента и стикери на Apli (в сайта на Корнел В ще откриете всякакви десени), тънкописец, цветни моливи и линийка.

Време за изработване: за едномесечен разтвор – около половин час.

Вложени средства: една средно дебела тетрадка (60 листа), ще ви стигне за няколко години. Може да вложите в нея и 3 лева, но пък тя ще бъде свидетел на прогреса ви, а защо не и на забогатяването ви? Най-евтините тънкопишещи маркери са около 1-2 лева, но винаги могат да бъдат заменени с налична в дома ви химикалка. Уаши лентата на Аpli, която виждате на снимките, струва между 4 и 5 лева, но ви препоръчвам да ползвате именно нея – не защото някой ми плаща да го кажа, а защото за тази цена получавате цели 10 метра, а не както обикновено 1-2 или максимум 5 метра.

Както вече ви споделих, аз съм пристрастена към всякакви тефтери, красиви тетрадки, дневници, органайзери… Особено към органайзери. Те са един от малкото начини моята разпиляност, наричана любезно от приятелите ми „артистична”, да бъде организирана.

Миналата седмица ви разказах за плана на навиците, известен по света като „хабит тракър”. И както видяхте, за да го направя, начертах квадратчета. Разбира се, много лесно той може да бъде направен с най-обикновена тетрадка с малки (за възрастни) или с големи (за деца) квадратчета. Тетрадките с квадратчета са друга моя страст, привличат ме неудържимо и още не съм разбрала къде в детството ми се е зародило това привличане. Но за тях и за възможностите, които дават, ще ви разкажа друг път.

Историята днес започва с така наречените dot journals – тефтери, в които квадратчетата са очертани не с линии, а само с точки (dots). Те дават чудесна възможност не само за оформяне на таблици, но и за рисуване. Чудесни са и – разбира се – доста по-скъпи от обикновените, които имат редове или чисто бели листове. А и не се намират навсякъде.

Така че, когато по време на едно пътуване нахълтах в поредната книжарница и заварих там страхотно намаление, успях да грабна единственият останал dot journal, без изобщо да гледам,  че корицата му е мрачно-мрачно-и-тъмно синя. Важното беше, че елегантните точици на страниците му ми спестяваха цели дни чертане.

Но ето че в края на юни моят предишен тефтер свърши и дойде времето да използвам новия. Отдавна чаках този момент. И единственото, което вгорчаваше удоволствието ми, беше цветът на корицата. Бях се примирила, че няма да е златен, розов или на цветя (момиченце съм все пак!), но пък чак толкова бизнес-тъмно-син!

Просто пъстро решение

Решението на проблема дойде със стикерите на Аpli. Още когато ги видях за първи път в сайта на компанията, знаех, че ги използвам за различни творчески проекти. Но не очаквах, че може да се окажат толкова полезни за украсата на мрачно синия ми тефтер.

Разположението на квадратчетата и правоъгълничетата с различен размер и подборът на цветовете ми харесаха много и реших директно да ги прехвърля на корицата на тефтера си.

Първо почистих корицата със слаб спиртен разтвор – или иначе казано вода плюс спирт. Не посмях да използвам само спирт, защото подвързията не беше от истинска кожа и не знаех как ще реагира. Ако нямате никакъв спирт или домашен алкохол, може да направите слаб сапунен разтвор. Но не трябва да търкате, трябва да подсушавате бързо, а най-накрая дори и да използвате сешоар за коса, за да сте сигурни, че в корицата не е останала никаква влага.

После може да започнете с украсата.

Ще ви призная, че подреждането на мозайката не е много лесно занимание. Тъмновиолетовият стикер на моменти изглеждаше почти невидим на тъмносиния фон. Но пък аз обичам мозайки и приех предизвикателството.

И тъй като някои от квадратчетата са съвсем мънички, огромна помощ при това занимание дава обикновената пинсета.

На тази снимка виждате как избрах да оформя ръбчето на украсата. Първоначално опитах да изрежа извивка, но това „издърпа” следващите стикери нагоре по неудобен за шарката начин. Затова се отказах.

За креативната медитация

Неведнъж съм споделяла своето виждане за т.нар. креативна медитация. Вижда ми се напълно безполезно да стоя в неудобна поза в някаква зала и да се опитвам да се изолирам от другите около мен, също стоящи в неудобна поза и опитващи се да се изолират от мен. Но плетенето на една кука, както и оформянето на мозайки или рисуването на мандали, са именно онова, което наричам креативна медитация. Плетенето и подреждането на мозайки отдавна са доказани начини за лекуване на емоционални разстройства и наркотични зависимости. А и накрая не оставаш с усещането за безполезно отлетяло време, а имаш в ръцете си нещо, което сам си сътворил.

Именно като след медитация се почувствах, когато успях да подредя цялата мозайка на украсата. На места не ми се получи от първия път и се наложи да я развалям, признавам си. Но концентрацията, изолирането на мислите дори от шума на дъжда навън ме освежиха неимоверно.

Много важно е, когато подреждате мозайката си, да не залепяте силно всеки един току-що поставен стикер. Подредете отделните части, още по-добре цялата мозайка, и чак след това ги притиснете силно. Ще се наложат корекции, затова нека ви е лесно. Не всички имаме нетрепващите ръце на мозъчен хирург. Аз поне ги нямам.

Когато обаче мозайката е вече готова, много старателно натъркайте всички елементчета, за да залепнат добре за корицата.

Според мен най-правилният начин е това да се направи със самата бяла стикерна основа. Обърнете я с гладката страна към стикерите и нежно, но силно притиснете всеки елемент. Може да го направите с нокът (аз така най-добре контролирам силата на натиска), а може да го направите и с ръба на ножица, с лъжичка или с всичко, което няма грапавини.

И ето, корицата на тефтера ми е готова! Личат си някои несъвършенства, не мога да отрека, но съм убедена, че следващата ще е много по хубава.

Тъй като лепилото на стикерите е достатъчно силно (уверих се, докато се опитвах да изчопля няколкото сгрешени), а и моят тефтер ще стои на работната ми маса, прецених, че няма смисъл да подсилвам украсата. Но ако вие планирате да носите тефтера си в чантата, няма да е лошо, ако отгоре добавите един много нежен слой от гланцовото лепило на Аpli.

И една допълнителна идея

Ако търсите начин бързо, евтино и лесно да украсите бюрото си или целия си офис в един стил, може отново да използвате стикерите. Просто сложете листа в рамка със стъкло. Експериментирайте и се забавлявайте!

Необходими материали: стикери на Apli, лепило на Apli (по желание) и плоска мека четка за него, пинсета и няколко капки спирт, разтворени във вода. Спирта може да замените с всеки алкохол, който намерите в шкафа;

Време за изработване: около половин час;

Вложени средства: иска ми се да кажа любимото си „нито стотинка!” и няма да излъжа, защото използвам материалите, които наченах още преди седмици. И още имам от тях!

„Как бързо, лесно и евтино да направя украшение за тържеството на своето малко момиче?”. Това е въпрос, който вероятно много майки са си задавали. Но и не само да е бързо, лесно и евтино, но и да изглежда добре.

Хартията е материал, към който много хора се отнасят с подозрение. Но тя не е само тетрадки, книги, вестници и списания. Имам приятелки, които изработват прекрасни кошници, кутии и цели шкафове от усукана на тънки сламки хартия, и тези им творения са стабилни и с лекота вършат работата, за която са предназначени. Без да се разпадат.

Бях истински очарована, когато научих, че в далечното минало японските самураи са използвали тънка хартия на стотици пластове, за да изработват брони, и тези брони са удържали в битка и са спасявали живота на притежателите си…

Така че, какво ще кажете диадемата, за която говорихме по-горе, да бъде от хартиени цветя? Може да не е животоспасяваща, но определено ще спаси доброто настроение. Може да я носи само виновничката за тържеството, но може да се направят много такива диадеми и да се приложат към всяка една от поканите за приятелките. Нещо като дрескод.

Ползите от нея не са само в бързината и ниската цена. Те са и в това, че може да се изработи цяла колекция във всички цветове на дъгата, за всеки един отделен тоалет на малката госпожица. И за да сме убедени, че споменатата госпожица ще се грижи за труфилата си и няма да ги захвърля из цялата къща, добре ще е да я включим в изработването им.

Първо, нужна ви е качествена хартия – не много дебела, но не и много тънка, жилава, по възможност фабрично оцветена, защото нали търсим метод, който не отнема много време. Най-бързият вариант са хартиите, опаковани по няколко листа от цвят, няколко цвята в един пакет. Добре е хартията да не бъде по-тънка от 160 грама, най-добре е между 170 и 200, защото прекалено дебелата хартия ще ви затрудни в изработването на цветята за диадемата.

Аз лично избрах хартията на Apli, която открих в сайта на Корнел В – 170 грама, 10 свежи наситени цвята, жилава и лесна за работа.

Основните материали, които са ви нужни, са хартията, цветни флумастери, ножица и лепило. Препоръчвам ви да имате подръка и пистолет с горещ силикон. Разбира се – и основа за диадема, от онези, които са усукани със сатенена панделка, или са покрити с какъвто и да е текстил. Грапавината на текстила ще осигури по-добро сцепление между хартията и диадемата и не рискувате цветчетата да се разлетят при първия полъх на вятъра.

Изрежете цветчета с различни форми. Ако сте от щастливите притежатели на „Биг шот„ или някоя друга подобна машина, използвайте я смело!

Ако не сте, заредете се с търпение и изрежете поне 18 по-големи цветчета, които да комбинирате с поне 6 по-малки. Колкото повече цветчета, толкова по-богата ще бъде диадемата. Може да добавите и листенца. В началото аз също планирах да сложа листенца, но после желанието ми диадемата да бъде максимално семпла и максимално устойчива на детски игри надделя.

Когато всички цветя и цветенца са изрязани, може да ползвате флумастерите, за да нарисувате тичинки. Съвсем набързо, просто надраскани. Голяма част от тях може изобщо да не бъдат забелязани, но допълнителният цвят ще придаде дълбочина на цветето и то ще стане по-ефектно.

Тук идва любимата ми част – онази, заради която настоявам хартията да е качествена.

За да не бъдат плоски цветчетата, оформете ги като използвате обикновена кухненска бърсалка. Само внимавайте да не е чисто нова, защото те са влажни и рискувате натискът да нарани навлажнената хартия. Ако нямате неизползвана от отворен пакет, изчакайте да изсъхне като я сложите на слънце или друго топло сухо място. Всъщност най-простото правило е: когато се търка, хартията трябва да бъде напълно суха. Когато само се притиска, за да се придаде форма, хартията е добре да бъде много леко влажна.

И така – масажирайте внимателно цветчетата в центъра им. Не натискайте много. Ако хартията е добра, може да използвате всяка относително по-плоска задна част на химикалка или флумастер, както аз направих. Още по-добре се получава с кръглата главичка на кука за плетене. Само не трябва да има ръбове!

Когато сте оформили цветчетата, групирайте ги, за да не се окаже накрая, че някои имат повече елементи, а други – по-малко.

Залепете ги в централната част, като използвате молив или задната част на някой от флумастерите. „Инструментът” трябва да бъде плосък, за да осигури равномерно притискане навсякъде, където сте сложили лепило.

Аз използвах отново прозрачното гланцово лепило на Apli, което е чудесно за подобни хартиени проекти, но ако не сте се снабдили с него, всяко прозрачно и не много течно лепило с относително бързо изсъхване (не моментно!), може да ви свърши работа. Изберете такова, което да няма мирис! Няма да забравя как преди доста време изработих за подарък кутия за бонбони и никога, никога не я дадох на човека, за когото беше предназначена. Ароматът на лепилото се запази почти година и провали иначе чудесната идея.

Най-накрая, когато и цветчетата са готови, просто отбележете откъде на диадемата ще започнете да ги залепвате с горещия силикон. Не забравяйте – той трябва да бъде много горещ, не просто топъл и течен. Иначе залепването няма да бъде достатъчно добро.

Затова тази точно част от изработката на диадемата е добре да свършите вие. Нашите по-„възрастни“ и опитни пръсти са свикнали с какво ли не, но горещият силикон не е никак приятен за детските пръстчета.

И на финала, ако са ви останали повече от изрязаните цветенца, може да направите и гребенче или брошка за мама.

Необходими материали: качествена цветна хартия  и прозрачно лепило без мирис, флумастери (незадължително), ножица, диадема със сатен или друг текстил (ако нямате такава, усучете и залепете сатенена панделка на онази част, върху която ще сложите цветчетата),  метално гребенче от някой от магазините за материали или „За едно левче”, пистолет за горещ силикон;

Време за изработване: около час и половина без помощници;

Вложени средства: диадема 0,80 лв, гребенче 0,20 лв. От всички останали материали съм ползвала толкова малка част, че цялата изразходвана сума за проект „Диадема” надали надскочи и 2 лева. Много обичам така!

За мен времето за носене на бижута е лятото. За разточително, изобилно, щедро, дори „отрупано” носене на бижута. Цъфтящата природа не се интересува от стилове и моди и провокира да съчетаваме несъчетаеми (според учебниците) форми, материали и цветове. Зимата, с всички шалове, шапки, ръкавици, палта и наметки, с които покриваме ежедневния си тоалет, мисълта да сложа гердан например, ми се струва направо глупава. Или ще го оплета в нещо и ще го скъсам, или ще ми убива, или ще опира някъде по врата ми и ще ми студенее. Изключително непрактично.

Разбира се, може и да не се съгласите с мен. Но пък аз ще ви предложа една много бърза и лесна идея как да си направите интересни бижута за плажа, които после ще можете да носите и на улицата в града. Изобщо, свикнали сме на плажа да сме омазани с масла, засипани с пясък, много често в такъв вид влизаме и в заведенията наоколо. Но от мен да знаете – уважаващите себе си жени винаги носят някаква „закачка”, нещо, което да ги отличава от тълпата, да провокира погледи и дори да оправдава началото на разговор с някой чаровен непознат.  Не, не ви подкокоросвам да се окичите с бижута и да хукнете да изневерявате на половинката си. Но един комплимент от непознат винаги е най-добрият крем за лице, който науката познава.

И така – предлагам ви да съчетаете стъкло и керамика с текстил. Това е евтина комбинация и дори да изгубите украшението си, няма да съжалявате много, защото преди слънцето да е залязло, ще можете да си направите поне още две. Освен това, препоръчвам ви да използвате изкуствен текстил, който съхне по-добре и цветовете не избеляват на слънцето.

Направете проверка из чекмеджетата и подберете мъниста, които да използвате. Първоначално аз си мислех за пъстър гердан, който да комбинира всички топчета от крафт комплекта на Apli.  После обаче, нали съм почитателка на синьото, реших, че ще бъде в синьо, бяло, лилаво, златно  и черно. А най-накрая просто направих два гердана и доказах колко бързо стават.

Нужна ви е тънка игла със здрав конец, най-добре корда. Но ако нямате корда, дебел конец на два ката ще свърши чудесна работа.

Когато нанизвате пухчетата от крафт комплекта, минавайте точно през средата им и търсете с върха на иглата мястото на най-голямо удебеляване и съпротивление – това е най-стабилната част, през която да нанижете мъхестото „мънисто”.

Редувайте елементите както дойде! Разбира се, може да подредите предварително и някаква схема, но от една страна това ще отнеме време и ще забави изработването, а от друга – герданът ви може да се получи малко… скучен.

Забавлявайте се и съчетавайте елементи, които на пръв погледа са несъчетаеми. Точно това прави любимата ми дизайнерка на бижута Биби Копоева и точно заради това няма нито едно изработено от нея украшение, което не бих носила с удоволствие. Гъделичкайте фантазията си!

Ето как изглежда и вторият гердан, който си направих.

Златно и черно – комбинация, която може да се носи не само на плажа, но и вечерта в ресторанта или по-късно – в дискотеката. Дори и на улицата с тениска и дънки или със строг костюм с бяла риза. Май няма повод, за който този дълъг гердан да не е подходящ.

Необходими материали: крафт комплект пухкави топчета на Apli – подходящи са не само за деца над 3 годинки, но и за техните майки, игла, здрав конец или корда, мъниста;

Време за изработване: около 15-20 минути за гердан с дължина над метър;

Вложени средства: крафт комплектът със 78 помпона с различен цвят и размер струва 2,80. Не съм използвала всичките, всъщност употребих 1/3 от тях, а смятам да си запазя червените и зелените за коледни украшения. Иглата, конеца и мънистата имам отдавна – мънистата стоят в една кутия с надпис „За рециклиране”, заедно с много други елементчета за бижута, и чакаха часа си. Така че – 2,80:3=0,9333333…. Толкова ми струват показаните на снимката два гердана заедно. Заслужава си, нали?

Може би звучи донякъде като предразсъдък, но съм убедена, че хората с творчески хобита са по-добрата част от човечеството. Не защото аз съм една от тях – аз също си имам моите си тъмни ъгли и здраво заключени килери. Но всеки път, когато се захвана с някое от хобитата си, светът ми буквално се озарява от светлина и сякаш вълшебна метла изчиства мрака от килерите… Малко патетично звучи, но точно такова е усещането. Домът на душата ми се подновява.

Баба ми казваше „До зает човек дявол не сяда”. С годините все по-често осъзнавам колко е била права. Понякога дори й го казвам и знам, че ме чува. Докато броя бримките и наметките на куката (и дори когато разплитам), докато създавам ново хартиено цвете или картичка (а пръстите ми са омазани в лепило и повличат разни дребни елементчета), докато  украсявам торти и бисквити (и ми се иска да загреба с лъжицата и да излапам целия този вкусен захарен крем)… във всичките тези мигове дори не се сещам за грозните неща и хорските лошотии.  Когато пръстите ми работят, те сякаш изплитат около мен невидима защитна стена, през която мракът не ме достига. Разбира се „пръстите” е поетично казано. Имам приятелки, които работят със сърцето и устата си, преподавайки на специални деца, имам познати, които пеят или ходят на танци, такива, които пишат поезия или разказват разсмиващи или мотивиращи истории…

Затова ми хрумна в края на тази година да ви предложа дванайсет идеи за занимания, които може би не сте опитали. По една на месец. Ако пък вече умеете това, което се пада, опитайте макрофотография, убедена съм, че досега не сте.

И така:

12 нови хобита, с които да експериментирате през 2019 година

Януари

Плетене

Ако го умеете на две, опитайте на 1, на 3 или 5. Една приятелка ми сподели наскоро за прекрасните чорапи, които друга нейна приятелка плете и подарява. Каза че са като бижута, от много тънка прежда, с ефектни десени… Представих си колко е приятно да си обуеш такива чорапи, изплетени от любящи ръце, и да се сгушиш в креслото с хубава книга и горещо какао. Или пък в леглото. Нали казват, че когато краката са топли, се спи по-добре. Ако се будите нощем по никое време, може да опитате този трик.

 Източник: Tatiana Orlova, Etsy

Февруари

Бродерия

Признавам, това не е за мен, прекалено много търпение се изисква, а аз искам да видя „нещото” готово веднага. Но имам приятелки, който създават уникални бродерии и може би скоро вие ще сте сред тях.

 Източник: Rosa Bella Cross Stitch Interior Solutions

Март

Дантела на една кука

Сестрата на една от бабите ми плетеше истински вълшебства – паяжини, отрупани с цветя, морска пяна и лунни лъчи в едно… Помолих я да ме научи и тя се захвана с радост. Но аз бях тийнейджърка, нетърпелива, исках всичко да става веднага… и не издържах, отказах се. Години по-късно срещнах учителка, която ми предаде своята любов към плетенето, и сега, макар че още се уча, мога да кажа, че това е едно наистина прекрасно умение. И успокояващо. Да не говорим, че носи и доходи.

Април

Калиграфия

Помните ли часовете по краснопис в училище? Аз ги помня. Обожавах ги! Чаках ги с огромно нетърпение. Много съжалявам, че в по-късните класове не продължихме с тези занимания. Жалко е, че съвременните български деца ги нямат. Нека не звуча старомодно, но те са чудесно занимание за всяка жена. И една клюка, ако не сте я научили още – калиграфията е едно от уменията на очарователната Меган Маркъл, херцогиня на Съсекс, с което като много млада си е изкарвала добър доход. Наистина аристократично.

Май

Рисуване с акварели

Не е лесно, но е толкова приятно. Има безброй книги и онлайн курсове, има и уроци, които да посещавате. Защо не? Дори и никога да не се осмелите да покажете творбите си на някого извън семейството, представете си какво удоволствие е да изразите емоциите си върху бялата хартия.

Юни

Акварелна калиграфия

Комбинация от горните две – водните боички от детството ви и професионална четка, за да изпратите най-забавните и цветни послания, които сърцето ви е изпитало.

Юли

Писане

Имали ли сте дневник в ученическите години? Ох, аз имах. Три дебели тетрадки, залепени една за друга, за да мога да пиша спокойно страница след страница всеки един свободен миг. Свършвах ги за месец и залепях нови три. И всичките ми приятелки също пишеха своите дебели дневници – томове и томове от по три тетрадки, залепени заедно. Невероятно релаксиращо е, а после, когато се върнете назад, ще си припомните емоции, които не подозирате, че са се случвали. Джулия Камерън с нейния „път на твореца” просто леко перефразира онова, което са правили поколения млади жени преди нея и мен.

Август

Сладки и дребни сладкиши

Започнете с малки дози, опитвайте най-щурите рецепти. Един от моите любими експерименти е „трюфел” със синьо сирене, сметана и бял шоколад, овъргаляни в пудра от смлени бадеми. Ще се изненадате колко много хора ги харесват – дори и със захаросана череша в сърцевината. А аз преди дори не обичах сирене с плодове.

Септември

Аранжиране на цветя

Цветята са друг един език – малко или много универсален. Научете го и не само ще имате чудесна възможност за допълнителен доход, но и ключ за вратите към сърцата на всички останали. А и септември ще ви предостави допълнително изобилие от цветове – оставете се на фантазията си!

Октомври

Танци

Има нещо магическо в танците, танцувайки, ние се променяме, ритъмът ни завладява и ни прави мъничко първобитни, едновременно свързани с всички останали и много по-свободни. Октомврийските вечери са хладни и когато излезете разгорещени от залата, ще се насладите на аромата на есенния ветрец. А и ще по-подготвени за наближаващите дълги зимни празници.

Ноември

Нов език

Мен ако питате, при езиците действа принципът на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече”. Представете си да заговаряте всеки един срещнат непознат на неговия език, навсякъде по света. Как само ще ви гледат всички! Представете си и всички нюанси на изказа в песните и книгите! И във вицовете, на които ще се смеете с глас…

Декември

Украса на сладки и торти

Прекрасно предколедно занимание в нашето семейство откакто се помня. Всъщност не помня да е имало Коледа в моя живот без украсени коледни сладки. Те а част от коледната магия, изпълват къщата с аромат и обещания.

А обръщали ли сте внимание на новата мода с цветя от маслен крем? Уникални неща. Първата ми среща с това изкуство беше една торта, украсена с всякакви видове сукуленти. Вълшебно! Толкова реалистични, че дъхът ми спря. Не знам кой би изял тази красота, но пък ако направите такава торта за някого, представете си колко специален подарък е това.

Това са дванайсетте идеи. Ако изпълните всичките си месеци с творчество, представете си колко по-щастливи и богати ще се чувствате в края на годината, колко по-пълноценни ще са били изминалите дни и как няма да си кажете на 30-и декември: „Ох, не усетих кога отлетя и тази година!”. Да, годината може да и е отлетяла, но ще е била богата, изпълнена с много нови емоции и познание.

Преди години, сякаш цяла вечност оттогава, с една приятелка се уговорихме да излезем навън в студения декемврийски следобед, да се разходим из заснежения Ловен парк, да си откраднем по клонче шипка и калина, да купим сухи цветя, а после да пием чай у дома и да си оплетем коледни венци.

Направихме го. Облякохме се дебело и дори се въоръжихме с ножица, за да не кършим клонките, а да можем да си отрежем само мъничко – колкото за цвят. В онази зима телефоните все още не правеха снимки, иначе сега щяхме да разполагаме с цели албуми с приказни гледки. Всъщност дори нямахме и Фейсбук, представете си!

Двете просто скитахме по снежните алеи, провирахме се под пречупени клони, говорехме си за разни неща и се възхищавахме на красотата наоколо. Повечето от изреченията ни започваха с „Ах!”, „О!” и „Виж това!”. Бяхме сами сред белотата и тишината на гората, чувахме дишането си, проскръцването на снега под краката си, посипването на скрежа от клонките. Загубихме се закратко, поуплашихме се от банда диви кучета, които обаче май бяха още по-уплашени от нас и тихи като сенки ни заобиколиха отдалеч, прегръщахме боровете, за да вдишаме силния аромат на смола…

Беше вълшебно!

Накрая, когато стигнахме до пазара, навън вече сериозно притъмняваше. Прибрахме се премръзнали и уморени, с огненочервени бузи и блеснали очи, хвърлихме цялата си плячка на пода, направихме си чай и седнахме да сплетем два коледни венеца. Синът ми беше още съвсем малък и помня как седеше в детското си столче много сериозно угрижен какво точно се случва. Мама, която не му позволяваше да разхвърля играчките си по пода, е разпръснала какви ли не неща, събрани от гората! Някои даже имаха кал!?!?

Да, в края на този прекрасен следобед ръкавиците ни бяха кални и целите в смола, ботушите ни се нуждаеха от сериозно почистване, имахме борови иглички в косите и клечки от храсти, заплетени в шаловете.

Но пък имахме и два истински коледни венеца.

Защо казвам „истински” ли? Защото бяхме изкарали заедно един вълшебен следобед и бяхме подарили – една на друга и всяка на себе си – време, най-ценният подарък! Именно магията на тези няколко часа беше направила коледните ни венци истински.

И защо написах този текст ли? За да ви провокирам отново да не купувате коледната си украса, а да я изработите сами. Мога да ви изброя няколко от моите причини, а вие изберете своите:

1. Помислете за природата. Нистина ли искате отрязана, умираща елхичка в дома си? И после да я изхвърлите на боклука? Какво ново начало е това? Плаче ми се всяка година в първите дни на януари…

2. Какво ще стане, когато тазгодишната украса ви омръзне и догодина ви се прииска нова? Всичката пластмаса, метал и хартия ще отидат на бунището. В България няма добра система за даряване на употребявана коледна украса и това е много жалко.

3. Помислете за дома си. И той има нужда да диша! Колко още кашона с гирлянди, топки, венци и всякакви лъскави дреболийки искате да приберете в гардероба, на тавана или в мазето? Или пък в гаража? За да се наслаждавате на дома си по празниците – чист, подреден и ухаещ, искрено ви препоръчвам предпразнично да прочетете книгата на Мари Кондо „Магията на подреждането”.

4. Ще прекарате чудесно време с децата или внуците си, а ако още нямате деца или внуци – с партньора си или с приятели. Представете си – вкусни сладки, кафе, горещ шоколад, сладки приказки и работливи пръсти. От колко време не сте се виждали с близки на сърцето ви хора? Посещавали ли сте скоро баба си, леля си, родителите си? Изработването на коледната украса е прекрасен, ох, може би най-прекрасният повод да се съберете. Един наистина безценен ден от живота ви може да започне с „Нека направим коледен венец за баба, а после да й го занесем!”.

5. Чудесен начин да се върнете в детството, когато в часовете по трудово сте изработвали онези семпли, но толкова мили хартиени гирлянди за украса на класната стая. За мен те бяха знак за началото на зимната ваканция. Ура!

Весели празници!

Точно в този момент, докато четете тази статия, милиони хора на тази планета се питат „Какво да купя?”. Предстои рожденият ден на човек, кого обичат, и не знаят какъв да бъде техният подарък. Понеже обичаме, той трябва да бъде специален. И понеже трябва да бъде специален, трябва да бъде купен.

Това е изключително погрешна логика. Децата, както и повечето възрастни, не искат да им купуваме нищо. Те не търсят предмети, искат нашето внимание, нашето време. Искат да си поиграем, да се посмеем, да поклюкарим или просто да поседим мълчаливо заедно, наслаждаващи се на присъствието на другия.

Времето, което отделяме за онези, които обичаме, е най-безценният подарък, който можем да им направим. При подходящите условия като образование, здрава работа, късмет или всичко това заедно, ние можем да постигнем всяка своя мечта. Хората летят в Космоса, нали? Всеки може да прекрои обстоятелствата от раждането си и да създаде уникален живот, изпълнен със сбъднати мечти.

Но онова, което никога не можем да си вземем обратно, е времето. Времето лети. Времето е най-важното, най-ценното и най-пренебрегваното от нас „нещо” в тази Вселена. Затова е и нашият специален дар за онези, които обичаме. Вещите ще се счупят или ще станат безинтересни. Времето ще остави спомени. Още помня как с татко изработвахме от хартия един огромен снежен човек, по-висок от мен, за детската ми градина. Вярвате или не, пред очите ми е как ръцете му срязват и накъдрят брадата, как залепят гуглата  и как поставят хартиения помпон…

Знам, да дариш на някого от времето си е доста трудно. Ежедневно сме затрупани с какви ли не задачи – от това да оправим леглото си сутринта, през хилядите дреболии като измиването на чиниите например, до онези дейности, които ще платят тока и ще донесат хляб на масата ни за вечеря.

И въпреки това, и именно затова времето ни с онези, които обичаме, става все по-ценно и все по-недостатъчно с всеки един изминал ден. Синът ми понякога ми показва неща, които сме създали заедно. Той пази някои от моите „хендмейд” подаръци, аз пазя всички негови. И това ме кара да вярвам, че като отдаваме времето си на онези, които обичаме, ги правим по-добри хора. С недостатъчно хляб се живее по-лесно, отколкото с недостатъчно любов.

Така че, ако наближава рожден ден, защо не изработите нещо заедно с бъдещия рожденик? Независимо от неговата възраст. Нещо мило, нещо може би дребно, но затова пък безценно.

Ето една бърза и лесна идея как да направите украса за мъфини и вкакъв вид хапки или меки курабийки:

Нарисувайте, принтирайте или пък отпечатайте образи, които знаете, че ще се харесат. Ако не ви се рисува, в магазините за творчески материали ще откриете изобилие от печати с каквито си поискате картинки и послания. Ако не ви се купува, вземете назаем от приятел. Купете си лист качествена акварелна хартия – тя е пластична и идеална за нашата задача. Дори няма да ви е нужен тампон за печата, защото можете да използвате маркерите за тази цел.

След като отпечатате картинките, оцветете ги. Тук се включват маркерите и моята любима акварелна техника. Очертайте формата, както е показано на снимката, и после разнесете цвета с помощта на акварелна четка с контейнер. Тези четки, изобретение на японеца Шихиро Танака (Chihiro Tanaka), са уникални – не само пестят място и спасяват от грешката да топнеш четката си в кафето, но и са идеални за деца. Жалко е, че стотици хиляди хора и фирми продават тези четки по цял свят, интернет е препълнен с видео уроци как да ги ползваме, но никой не обелва и думица за създателя им.

Можете да комбинирате цветовете както си поискате.

След като оцветените картинки изсъхнат, с бял акрилен маркер, черен тънкописец и брокатена химикалка очертайте някои линии, прикрийте някои грешки и добавете блестящи декорации.

Брокатените писалки са един от любимите ми инструменти за работа – лесни са за ползване и издържат много дълго вр

След като декорациите също изсъхнат, изрежете картинкитe…

… и ги залепете една към друга с клечка за зъби по средата. Отделете малко повече време, за да бъдете сигурни, че зоната около клечката е добре залепена.

Някои форми може да се разминават. Но това не бива да ви тревожи. Добавете още малко декорация и дефектът ще се превърне в ефект.

Готово! Лесно е, но още по-важно – направено е с любов. А ако имате нужда от допълнителна причина да създадете такива „домашни” украси за сладкиши, ето я: ще ви струва по-малко, отколкото, ако си купите дизайнерски декорации. Но пък добавената стойност ще е неизмерима.

Необходими материали: бяла акварелна хартия с високо качество, обикновени маркери (не алкохолни), четка за акварел или още по-добре четка с контейнер за вода, черен тънкописец, бял акрилен маркер, брокатена химикалка, лепило, клечки за зъби, ножица;

Време за изработване: за показаните елементи – около половин час. Не забравяйте, че ако работите двама или повече души, времето ще се скъси, а и ще бъде още по-приятно.

Вложени средства: комплектът печати с балоните и облаците ми струва около 4 лева, 7 лева за акварелен блок с висококачествена хартия, от който съм използвала само 1/3 от един лист, маркери от племенницата ми (хубавото е, че могат да се използват дори и такива, които са започнали да изсъхват), лепило 2,50 лева за цяла туба, ножичките, акрилния маркер, черния тънкописец и брокатената химикалка ползвам от поне две години J

Приятни занимания!

Детското въображение е вълшебно нещо. Дайте му посока и то може да реорганизира целия свят. Една от моите най-големи „болки” е консервативността и изостаналостта в обучението на децата, особено на тези в ранна възраст. Голям брой учители повтарят едно и също от години, без дори да се опитат да сменят подхода или да провокират детското въображение. Както една учителка беше казала преди време: „Не трябва да им е интересно, трябва да го научат”. Честно? Брррррр! В XXI методи от килийното образование.

А малките просто имат от леко окуражаване, за да разперят крилцата си. Дори и ако това окуражаване трябва да бъде наречено „вълшебство”. Лесно е. Ако не ми вярвате, ще ви дам пример с плацебото – обикновените захарни хапченца са помогнали на мнозина да преодолеят сериозни състояния. След като подобен метод действа при болести, може ли да не подейства за решаването на една проста задача от учебника по математика?!

Само след няколко дни първокласниците ще влязат в училище. Едно ново място, с нови учители, с нови деца, с които ще трябва да намерят общ език, с нови правила. Едно ново място, където вече им е обяснено, че „нещата са сериозни”. Ако родителите са стресирани, представете си малките. Много често те просто блокират и не могат да се справят, въпреки че знаят отговорите или поне знаят как да стигнат до тях.

И така, идеята ми за помощ е най-баналната – вълшебна пръчица. Добре, не точно вълшебна пръчица, а вълшебен молив? Молив, който помага да се справяме с трудните домашни. Не ги пише сам, не решава задачите сам, но пък помага да намерим най-лесния път. Един молив, който трябва да стои у дома, защото другите не бива да го виждат, за да не изгуби силата си. Ние обаче трябва да внимаваме в час, за да обясним на молива какво точно се изисква в задачата и как трябва да намерим решението.

Моята идея ще е за момиченца, защото е вдъхновена от племенницата ми, която тази есен тръгва на училище, но нищо не пречи да се направи подобен молив и за момченца. Само трябва да замените дантелите и брокатите с колички, с прилепи, с паяк (защо не?). Или пък просто да сложите един красив молив в специална кутия и да го подарите с думите, че ви е помагал да решавате своите трудни задачи, а сега ще помага и на детето ви. Вълшебен молив! Детското въображение ще свърши останалата работа.

И така, нужни са ви цветни хартии, брокатени хартии или фоам, ножици, лепило и пистолет с горещ силикон.

Изрежете  с ножица или гилотина няколко еднакви по ширина цветни хартиени ленти.

Сгънете ги по дължина като ветрило.

За този проект аз използвах по 3 ленти, изрязани от ширината на лист с размери А4. И съответно сгънах 6 „акордеончета” – три жълти и три оранжеви.

Залепете „акордеончетата” в лента като вкарате едно в друго крайчетата им…

… а после ги съединете в кръг.

Залепете молива с горещ силикон като непишещият му връх сочи центъра на кръга.

Хубаво е върхът на молива също да влиза в центъра, а да не стига само до края на хартиената лента. Това ще осигури повече стабилност на залепването.

Залейте центъра с горещ силикон и веднага притиснете листче хартия върху него – то ще предпази хармониките от разтваряне. Внимавайте да не се опарите, силиконът е много горещ, а ще трябва да притискате пръстите си върху бялото кръгче поне 10 секунди, докато залепването стегне. Добре е да използвате по-дебела хартия или дори картон. Повторете същото залепване и от другата страна. На този етап не се притеснявайте от силиконовите „мустаци“, после ще ги изчистите.

Изрежете с машина за изрязване и релеф различни елементи, които да се събират в току-що изработения кръг. Ако нямате машина за изрпзване и релеф, ползвайте къдрава ножица или помолете приятелка за помощ.

Започнете да ги залепвате. Не се приснявайте, ако сте поставили центъра малко накриво.

Просто сложете отгоре по-големи елементи, които ще го прикрият.

Ако лентите ви не са били с еднаква ширина и сте пропуснали да сложите от вътрешната страна получилите се неравности…

… може да ги прикриете с различни малки детайли – сърчица, цветчета, дори цветни пера.

Накрая може да залепите панделка там, където моливът размества ръбчетата на хармониката и така да прикриете мястото.

И украсата на вълшебните моливи е готова!

Това е само принципна идея, вие можете да добавите още панделки, копче за център, вместо кръгче, мъниста (направете кръгче с горещия силикон и потопете в плоска чинийка с малки мъниста), можете да капнете брокатено лепило на всеки един ръб от хармониката. Всичко, което може да накара вашето малко момиченце да се възхити.

И повярвайте ми, вълшебните моливи действат! Ето този ми помогна да реша една задача от първи клас, която още ме кара да се будя уплашена нощем. С 5 + 5 беше лесно, но 7 объркваше всичко и все не можех да разбера как се получава това дванайсет. Сега задачата е решена!

Необходими материали: цветни хартии, брокатени хартии или фоам, бяла хартия, парченца картон, ножици с релеф, обикновени ножици, пистолет с горещ силикон, прозрачно лепило за хартия, машина за изрязване и релеф (незадължително), дъска за биговане (незадължително), мъниста, копчета, цветни пера и всякакви други дребни украси;

Време за изработване: за двата молива около час;

Вложени средства: един лист брокатен фиам ми струваше 0,80 лева, но използвах само малка част от всеки цвят, така че ще ви остане и за коледни декорации. Избрах моливи, които имам от години и все още не съм използвала, дългите силиконови пръчки за пистолета за по 0,30 лева