…или Как да провокираме детето да увеличава знанията си

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Определено съм на вълна училище. Както всяка година по това време. И ми се иска да ви споделя една много лесна идея, която помага на децата да „ъпгрейдват” знанията си и да не се ограничават само до написаното в учебника. Както беше казала веднъж моята приятелка Светлана, образованието е въпрос на личен избор. Колко и какво ще научим зависи само от нас самите и никой университет на света няма да ни даде онова, което сами можем да си вземем.

Но за да се научим как да се образоваме, е добре да започнем в ранните си детски години. Хубаво е някой родител да ни го покаже.

Идеята е простичка – книгоразделители-джобове. Те са създадени на принципа на книгоразделителите-ъгълчета, но със съществена разлика. С тях хем се отбелязват определените страници, хем са достатъчно големи, за да съдържат няколко листчета, на които детето да отбелязва въпросите, които са му изникнали в момента. Или, когато урокът стане монотонен, дори да си порисува, вместо да драска мустаци по снимките в учебника си. Факт е, че повечето учители не харесват, когато децата записват неща извън урока в тетрадките си. Но пък детското любопитство е огромно. Благодарение на него децата учат толкова бързо и именно затова е много важно да се поощрява.

Според мен, решението е книгоразделители-джобове. Честно казано, те са помагали и на мен. Много по-лесно е да сложиш бележката на конкретната страница, вместо да пишеш в тефтерче отстрани и после да се чудиш какво точно е провокирало този въпрос. А ако въпросът е зададен от дете към родител или учител? За да отговори, възрастният определено ще се нуждае от повече информация. И ето – книгоразделителят е на точната страница, бележките с въпроси също са там. Става бързо и лесно.

Как да си направите книгоразделител-джоб

Нека първо направим шаблон, защото е добре да имате повече от един книгоразделител-джоб. Вземете един лист А4 или А5 – според размера на тетрадката или учебника, за който го правите. Показаният на снимката е А5, хартия 200 грама. Съветвам ви да изберете по-плътна хартия, защото ще се наложи да очертавате повече от една форма.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Прегънете, за да получите квадрат (всъщност, може да ползвате готов квадратен лист, но листовете най-често идват в правоъгълна форма, така че изберете това, което ви е по-лесно).

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изрежете останалата част. Тя може да ви послужи после за елементи на украсата.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Отрежете връхчетата както е показано на снимката. Не много дълбоко, но все пак е добре да ги кръцнете. Това ще осигури възможност за повече бележки.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Разтворете и разделете на две равни части.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Вземете единия от „триъгълниците”. Очертайте както е показано на снимката. Пунктираната линия е за прегъване, а непрекъснатата – за изрязване. Прегънете и изрежете.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Вземете втория триъгълник и изрежете по пунктираната линия.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Така ще получите „гръб” и „лице” на кногоразделителя-джоб. И ще имате готов шаблон, с който да направите много други – поне по един за учебник.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Сглобяване и украса

Очертайте получените шаблони върху цветна хартия. Добре е и тя да е по-плътна, за да имат разделителите по-дълъг живот. Не забравяйте, че ще бъдат използвани многократно, а и много често децата просто набутват учебниците и тетрадките в раницата си.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изрежете и сглобете. За целта е важно много внимателно да намажете с лепило целите прегънати крилца на „гърба”. Това ще гарантира, че страницата ще влиза после докрай и няма да се закача за незалепени ръбчета. Ако искате, може да залепите частите не отвътре, а върху „лицето” и да превърнете него в гръбче.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За повече стабилност, а и за украса, подсилете с уаши. Това на снимката ми е любимо (аз съм голям почитател на уашито), а откъде е, може да видите в края на текста.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изрежете украси от хартия или плат. Ако имате машина за изрязване и релеф, ползвайте я. Ако не, оформете елементите с ножичка.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Не е нужно да ползвате моята идея за украса. Ще бъде много мило, ако направите надпис от типа „Ще се справиш!” или сложите семейна снимка, на която всички сте усмихнати. Децата имат нужда да знаят, че родителите им ги подкрепят и обичат, а пък при малките, особено първолачетата, тя е особено голяма.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Ако решите да добавите украса с брокатено лепило, сметнете повече време за съхненето му. Ще ви трябват поне 2 часа.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И ето – книгоразделителят джоб е готов! Той може да приюти не само листчетата с бележки, но дори картичка за учителката или за рожден ден на приятел. Дори бележка от мама за нещо, което детето не бива да забравя.

Само е важно да научите детето си всеки ден след училище да изважда написаните бележки и рисунките, за да ги провери, а и на следващия ден джобът да е готов за новите.

Приятни занимания!

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За снимките съм ползвала чудесната, много забавна и много полезна книга „Как да пишем страхотни истории“ от Кристофър Едж, в превод на Юлия Спиридонова-Юлка (издателство „Софтпрес“, 2017).

Необходими материали: плътна едноцветна или многоцветна хартия – 200 грама върши чудесна работа и за шаблона, и за джоба после, ножици, лепило,, брокатено лепило, уаши лента – моята е на Apli (в сайта на Корнел В ще откриете всякакви чудесни десени) и я препоръчвам, защото за същата цена получавате цели 10 метра;

Време за изработване: ако не броим съхненето на брокатеното лепило – половин час за показаните два книгоразделителя

Вложени средства: уаши лента – 5 лева, но ще използвате само малка част от нея, брокатено лепило от „Джъмбо” – купувала съм го миналата година за 2 лева и все още го ползвам.

или Как да спестим пари от крафт материали

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Най-вероятно този текст ще ме направи не много любима за някои от дистрибуторите на крафт материали и бои, но какво да се прави. Всеки от нас разполага с ограничен бюджет за хобито си. А какво да кажем, ако е превърнал хобито си в малък бизнес и се налага да има стриктен финансов план.

Ако сте се зачели в тази статия, вероятно и вие, и аз имаме един и същ проблем – харчим твърде много пари за материали и инструменти.

Проблеми, проблеми

Аз винаги се опитвам да убедя себе си, че това са инвестиции, и донякъде съм права. Но само донякъде. Защото има дни, понякога седмици и месеци, в които харча повече пари за нови материали, отколкото печеля. Да, това все още може да бъде инвестиция, но при условията, пред които родният крафт бизнес е изправен, е една доста спорна инвестиция. Нека си го кажем честно – хиляди жени (и мъже) в България имат малка творческа практика, която ги държи далече от помощите за безработни и освен това вкарва данъци в хазната. Дали държавата се грижи за тези хора, дали им създава условия да разраснат начинанието си и в бъдеще да внасят по-големи данъци? Не.

Вторият проблем е, че голяма част от българите не уважават ръчно изработените предмети. Случвало ми се е клиентка да е възмутена от цена 20 лева за диадема, на която има 5 големи цветя, ушити на ръка листенце по листенце, още поне 5 малки, ушити по същия начин, както и други елементи, които все пак не съм набрала в гората. Диадемата ми е отнела цял един ден рязане, оцветяване, шиене, понякога два… Боденето на пръстите с иглата и тичането по магазини за материали (да сметнем ли и билетите за градския транспорт?) също са част от цената.

Друга голяма част от българите пък просто не могат да си позволят ръчно изработените неща, които харесват. На мен самата ми се е случвало. Предполагам и на всеки от вас. Не защото цената им е твърде висока. Майсторът честно е вложил в нея и материалите, и времето за създаване на проекта, както и часовете работа, електричеството. Но ми се е случвало да се откажа от една прекрасна чанта, например, защото в главата ми веднага е заработвал калкулаторът „Колко съм спечелила този месец?”.

Не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Но факт е, че пред всички нас стои въпросът как да спестим пари от крафт материали, да спестим и време в тичане по магазини и същевременно да предлагаме високо качество. А дори и да нямаме творчески бизнес, понякога се питаме какво нови и интересно занимание да предложим на децата си, без семейният бюджет да пострада и същевременно да ги провокираме да мислят и експериментират.

Има и още една голяма причина. Трупането на материали задръства и без това малките ни работни пространства. Наистина ли имаме нужда от всичко това, за да творим? Кутии и кутийки, папки и папчици, шкафове и чекмеджета, пълни със съкровища… Не е ли просто алчността на окото, която ни провокира да купуваме още и още?

Ако темата ви е интересна, знайте, че седнах и написах цяла книга за пристрастяването ни към материали и как да се избавим от него. Защото не е никак лесно, минах по този път даже още се боря със себе си… Книгата, със заглавие „Творчески минимализъм„, е в електронен вариант в Amazon и онези, които са абонирани за Kindle Unlimited, могат да я четат безплатно.

Кутия бонбони или кутия акварели?

Вие знаете, че хартията е моя голяма страст и изработвам картички и декорации. Една от големите ми „любови” още от детските години са т.нар. водни боички. Акварелът с всичките му техники и въздушна елегантност. Обожавам аромата на кутиите с бои, вълнува ме как се разливат по белия лист и създават галактики от цветове и емоции…

Кутия бонбони или кутия акварели? Доскоро отговорът ми би бил: Не ме изкушавайте! Искам и двете.

Но отскоро бих избрала бонбоните.

Акварелна техника с… маркери

Един ден, ходейки по задачи със сестра ми, в един магазин „За левче” попаднахме на детски „акварелни” маркери. Честно, дотогава не бях срещала такива и много се впечатлих. Купихме ги веднага и още същия ден ги изпробвах.

Техниката е проста. Рисуваш на белия акварелен лист, а после добавяш вода. Получи се чудесно! Единственият проблем беше, че в комплекта нямаше достатъчно цветове. И тогава ми хрумна: Какво би станало, ако…?

Като всеки картичкоправец, аз имам на разположение голямо количество маркери от различни видове. Но най-общо те се делят на два типа – алкохолни и неалкохолни.

Да оставим алкохолните в кутията, те не ни вършат работа. Но всички останали са чудесни за целите на Акварелната маркер техника.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изключително просто е, а съм убедена, че и децата ви ще го харесат. Просто рисувайте с маркерите.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Първият маркер на снимката е скъпичкият Tombow (огромно количество прекрасни цветове, няма как да имам всичките, колкото и да ми се иска). Вторият е евтиният китайски акварелен маркер, за който споменах по-горе. Третият е представител на т.нар флумастери, с които сме израснали и които ще намерите във всяка книжарница. Четвъртият е най-обикновен офис  текстмаркер за подчертаване.

Това е обикновеният им начин на рисуване и писане като маркери:

Image may be NSFW.
Clik here to view.

А ето какво се получава, когато се „намеси“ водата…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За пример, аз реших да нарисувам с всички тези маркери семпла синя роза. Синьото ми е любим цвят, както знаете.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

След това, използвайки четка с резервоар, добавих водата.

Добре е да не мокрите самите маркери, защото това може да предизвика обезцветяването им. Първо рисувайте, после добавяйте водата. Ако искате да положите цвят върху цвят, направете си „палитра“ на отделен лист и разтърквайте лекичко четката там.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Иска ми се да кажа няколко думи за четките с резервоар. Ако още не сте ги открили за себе си, сега е моментът. Както можете да се досетите, те са японско изобретение, което днес може да се купи навсякъде. За съжаление никой не знае и не споменава името на създателя им. А той се казва Chihiro Tanaka. С името му може да намерите в интернет оригиналното видео, в което демонстрира откритието си. Четките с резервоар са идеални за деца, защото няма буркани с вода за разливане, както и за по-възрастни художници, защото много по-трудно ще ги топнете в кафето си, вместо във водата. Можете да рисувате в парка, в кафенето, дори в самолета. Само едно предупреждение – ако ги взимате със себе си на борда, добре е да са празни. После може да помолите стюардесата за чаша вода или да налеете малко в тоалетната. Резервоарчето е мъничко, но надали ви се иска опашката зад вас да мърмори, докато обяснявате на проверяващите какво е хобито ви. Те си вършат работата за нашата сигурност – спестете и на тях, и на себе си време и ядове.

Ето това е цялата тайна на акварелната маркер техника. Ако разполагате с комплект хубави маркери, ще можете да ги ползвате и за писане, и за рисуване.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Пожелавам ви топла и слънчева есен. А в дъждовните дни можете да прилагате описания по-горе метод!

Необходими материали: качествена акварелна хартия, неалкохолни маркери, четка за акварел (може и четка с контейнер), вода;

Време за изработване: колкото ви се иска;

Вложени средства: Според цената на маркерите – може да изберете по-скъпи, и по-евтини.  Четките си купих онлайн за 2 долара, но знам от приятелки, че са намирали своите за около 6 лева в магазини „Лидл”.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Малко обяснения

Мисля, че съм ви споделяла и преди колко трудна беше за мен математиката в училище. Сякаш учителите говореха някакъв непознат, извънземен език и изобщо не се опитваха да го направят поне мъничко разбираем. Всъщност, имах една учителка, която показа колко прекрасна и лесна е математиката, но за съжаление за кратко. Смениха я…

Години по-късно, когато вече не бях в училище и кошмарът на математиката не ме преследваше ежедневно, аз неочаквано открих синестезията. Ако не сте чували за нея, това е неврологичен или психологически феномен, при който някои възприятия се смесват – например цвят и звук, цвят и цифри, цвят и вкус… Особено силно това състояние се проявява в детството и е чудесно, ако бихме могли да го използваме. През целия си живот съм виждала цифрите и буквите със свои собствени цветове, думите си имат свои собствени цветови комбинации и това беше единственото нещо, което ми помагаше да се преборя с математиката в първите години в училище, както и да запомня различни факти в по-късните години. Мислех, че всички хора са като мен…

Така че идеята ми е да разговаряте с детето си и да се опитате да разберете дали то притежава това специфично умение. Ако го притежава, имате силен съмишленик. Можете да ползвате този съмишленик не само в схватката с математиката, можете да научите детето си да се възползва от него и по-късно – по география, по физика и химия… Хората, родени със синестезия, притежават много по-силна памет от останалите. Знаете колко важна е в живота ни добрата памет и дори не говоря за игри като „Стани богат”. Безценна е във всеки един ден.

Но дори и детето ви да не е синестет, пак можете да използвате чудесната връзка между числа, букви и цветове и да му помогнете да запаметява по-лесно трудни неща. Когато правите тези книгоразделители е много важно само да наблюдавате и мъничко да помагате. Не да ги направите вие. Оставете детето си да нарисува формите, да оцвети и очертае. Всички тези дейности заедно ще подпомогнат запаметяването, защото повече сетива ще са включени в процеса. А и ще прекарате страхотно време заедно! Преди време бях с малката ми племенница на една чудесна детска работилница, посветена на хляба. Всички деца се забавляваха чудесно смесвайки и мачкайки тестото, а родителите стояха отстрани, радваха им се и сигурно си мислеха дали тестото ще се изпере лесно. Само една майка стоеше плътно до детето си и не го оставяше да пипне нищо. Ама нищичко! То посягаше към нещо, тя му дръпваше ръчичката и го правеше сама… Беше ужасно за гледане, а за мен беше по-ужасно колко неуверено би израснало това дете. Още се чувствам виновна, че с майките само коментирахме възмутено, а не я грабнахме и не я вързахме с шалповете си в другия край на залата, за да може детето й поне веднъж да изпита удоволствието от създаването на нещо.

Как да направим книгоразделителите

Първо, съветвам ви да купите блокче с качествена акварелна хартия. Аз купувам моите от  „Слънчоглед” или „Дженезис” и съм изключително доволна от качеството на листовете. Използвам ги за почти всички свои проекти – от хартиени цветя за диадеми до изработване на картички. Акварелната хартия е жилава, гъвкава и лесно се манипулира, така че с нея ще бъде лесно да се работи и после книгоразделителите ще имат по-дълъг живот. Е, ако решите можете и да ги ламинирате, но надали е нужно. По-добре направете нови, за нови знания.

Отрежете дълги правоъгълници с размери 20 х 5 или 20 х 6 см. Не ги правете по-големи, защото ще се изкушите да вкарате в тях повече информация, а това ще затрудни детския мозък. Нека всичко бъде като игра. Играта е чудесен начин да научаваме нови неща. Подгънете около 2 см в единия край – това ще бъде частта, която се закача за страницата за по-добро закрепване.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Нека детето ви нарисува с молив и с ваша помощ някои от най-трудните за него цифрови комбинации. Помогнете му с оформянето. В по-късна възраст можете да използвате този метод за таблицата с умножение. Нека цифрите са големи и четливи.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После оцветете с детето си цифрите, добавете украса отстрани. Направете книгоразделителите ярки и красиви. Тук аз използвам любимата си акварелна техника с маркери, може би и на детето ви ще е интересно да я опита.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Когато оцветяването изсъхне, с тъмен маркер очертайте формите. Нека отново детето ви опита да го направи. Всяко от тези движения ще запечатва в паметта му и цифрите, задачата и решението й.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Следвайки същите стъпки, напишете от обратната страна отговорите на цифровите комбинации. Така детето ще може винаги да погледне, ако нещо се усъмни, а пък и книгоразделителят ще може да работи двустранно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И така „математическият” книгоразделител е готов!

Можете с лекота да направите същите за четене или пък ако детето изучава чужд език или се затруднява със запомнянето на нотите. Вършат работа за всичко – ако се налага да запамети адреса си или телефонния ви номер, ако има трудности кой триъгълник е правоъгълен и кой остроъгълен…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Една бърза идея в добавка

Можете да направите книгоразделители и за оцветяване. Ползвайте тънък алкохолен маркер, за да очертаете основните „картинки”,…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

…а после оставете детето си да ги оцвети. В интернет ще намерите интересни мисли за книгите и знанията или любопитни факти, които да го провокират да чете повече. Посейте в главичката му идеята, че от него зависи сбъдването на мечтите му и после само наблюдавайте как разцъфтява!

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Необходими материали: акварелна хартия (най-лесно ще ви е да работите с блокчета, не с цял лист кадастрон, но вие решавате), маркери, акварелна четка (не е задължително да е с контейнер, но горещо я препоръчвам), ножици, молив;

Време за изработване: около половин час за един разделител, като добавям и времето за съхнене;

Вложени средства: едно акварелно блокче от „Слънчоглед“ е 6,50 лв по мои последни спомени, но има 20 листа, а от един лист можете да направите не по-малко от 4 широки книгоразделителя, даже 5. Не се налага да купувате нови флумастери (маркери), ползвайте старите, същото се отнася и за четката.

И макар че в случая не става дума за „средства“, времето, което ще вложите, за да прекарате в занимания с детето си, ще ви се изплати хилядократно с любов!

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Следващите редове са част от книгата, която седнах и написах, размишлявайки защо все не ми остава време. Защо все тичам нагоре-надолу, правя списъци, добавям и задрасквам задачи… И пак в края на деня, седмицата или месеца имам толкова много несвършени неща.  Когато сме на 20, не се замисляме за тези неща. Когато сме на 30, вярваме, че все още имаме време. Когато сме на 40, нещата изглеждат някак страшни…

Ако и вие сте си задавали въпроса „Защо времето постоянно не ми стига?!“, може би тези редове ще ви бъдат интересни. Ако искате решени, може би цялата книга ще ви бъде полезна. Или поне ще ви даде някаква нова посока на действие. Особено, ако жонглирате с домакинството, работата и неустоимото желание да се отдадете на хобито си…

Какво се случи с времето?

Две са нещата, с които трудно можем да се справим в живота – парите и времето. И ако с парите успяваме да постигнем някакво „разбирателство”, да ги привлечем, получим, наследим, натрупаме, да ги „накараме да работят за нас”, с времето винаги сме на загуба. То винаги ни побеждава и ние винаги се влачим след него и винаги го губим.

Времето е най-ценното нещо в познатата ни Вселена. Надали някой няма да се съгласи с това. Звезди се раждат и умират, нови галактики се формират и разпадат, но ние – хората, живеем на едно уникално малко местенце сред целия този безкрай и разполагаме със съвсем мъничък отрязък от време, за да постигнем мечтите си и осъществим копнежите си. И най-тъжното е не в контраста между невъобразимите времеви интервали около нас и нашите собствени – толкова кратки, а в човешкото поведение. Ние се държим сякаш ще живеем като галактики, сякаш винаги ще бъдем тук и ще имаме неограничен запас от безценни минути, за да си ги харчим и пропиляваме както си поискаме. Без дори да се замислим.

А времето е всъщност най-ограниченото нещо, с което разполагаме. И още по-тъжно е, че не можем да го спрем и да кажем: „Ето сега ще запазя тези два часа и 15 минути за по-късно, когато ще ми потрябват и ще е важно да ги имам”. Никакъв шанс. Времето изтича през нас, без значение какво правим, как го правим, колко пари имаме, колко власт, колко надежди градим и колко молитви изричаме. Ние започваме да го губим още със самото си раждане.

Времето е нашият най-ограничен ресурс.

И обикновено просто го пропиляваме с голяма част от решенията си.

Чели ли сте някога кратката, но сърцераздирателна поема на Роуз Милиган (Rose Milligan) “Dust if you must”? Ако не сте, съветвам ви да я прочетете – оригиналната поема, не преразказаните й версии в родните „женски” сайтове, които са отнели огромна част от красотата й. Ако не ползвате английски, просто хванете речника и си помогнете с него. Думите са простички, внушението е огромно. Не се знае много за живота на Роуз Милиган, освен, че е домакиня и един ден е просто е изляла на белия лист болката си от това, което се случва с живота й.

Прочетете тази поема, моля ви!

Една приятелка ми я изпрати преди време и първата ми реакция беше да се разплача. Може би защото в семейството на приятелката ми има нелечимо генетично заболяване и съпругът й, братята му, братовчедите му и всичките й племенници вече са си отишли от този свят съвсем млади. Може би защото двете й красиви дъщери, толкова умни и смели, също ще си отидат болезнено млади преди нея и тя няма какво друго да направи, освен да бъде повече време с тях. Тя е талантлива художничка и виден международен общественик, но най-важното за нея е времето. За нея то е повече от безценно, в най-жестоките измерения на тази дума.

Аз израснах и бях възпитана с философията „Залудо работи, залудо не стой”. Може би някои от вас също. Може би това е нагласата, която създава великите нации, може би това е поведението, което прави хората богати, в материален план. Но за мен, когато вече съм преминала границата на 40-те си години, това е една ужасна философия. Философия, която ни превръща в роби, която не ни оставя шанса да се насладим на изгрева или залеза, да опрем чело в прозореца и да гледаме как дъждовните капки се стичат от другата страна на стъклото, да помълчим в прегръдките на любимия човек, да поседим до децата си спокойно, гледайки ги как спят. Просто гледайки ги как спят. Без да търчим из дома си, будейки ги, приготвяйки закуски, изпадайки в истерия, че ще закъснеят. Ще закъснеят за къде? Всички вече сме отдавна закъснели.

В моя живот на жена, родена и израснала на Балканите, чистенето и постоянното подреждане винаги са били нещо като религия. Вяра в немилостиво божество, което ще ме накаже жестоко, ако домът ми не свети, ако всички дрехи не са изпрани и изгладени и на печката не къкрят поне две ястия за деня. Чистенето, подреждането и „домакинстването” са мисия доживот за стотици хиляди жени. Без значение дали имаме и постоянна работа от 9 до 5 или такава – каквато аз имах – от неизвестно колко до неизвестно колко часа.

Стотици хиляди жени живеят в този безумен цикъл на работа, тичане, подреждане и чистене без да могат да вдигнат глава. Оставили са се в ръцете на един от най-големите крадци на време и му се покоряват. И учат дъщерите си да му се покоряват. Имах една приятелка, чиято свекърва след сватбата започна да идва в новия им дом и да проверява с бели ръкавици дали по мебелите има прах. Приятелката ми работеше 8 часа на ден, грижеше се за дома и се стараеше да няма и прашинка наоколо, защото не се знаеше кога жената с белите ръкавици ще звънне на вратата. Тогава просто си мислех, че това е грозно и жестоко. Дори не съм се замисляла да говоря с нея за дъждовни капки, изгреви, залези и прегръдки с любимия. Любим? Колко да е бил любим, щом е бил съучастник в това допълнително ограбване на живота й…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Тази идея е за кутийолюбци като мен. Ако не се разтрепервате при вида на комплект красиви кутии, ако не си купувате бонбони, които не харесвате (стават и такива чудеса!), но пък кутията им е страхотна, ако не питате приятелките си «Тая кутия, ако я хвърляш… да я взема, а?», тази статия не е за вас. По-добре не я четете. Тя няма да докосне сърцето ви.

Преди няколко седмици ми се случи да попадна в Шотландия, онова вълшебно място, където можете да откриете уиски, произведено само в сто бутилки и ръчно надписано, с цена, равна на половингодишна заплата, например. Представете си разните малки магазинченца с хиляди бутилки и бутилчици, някои от тях недокосвани с години, които тихо си шепнат в полумрака на рафтовете…

Аз не съм по уискито, дайте ми сладки ликьори и не ме занимавайте с каскове, барели, блендване и всякакви други подобни. Опаковката на различните марки обаче оценявам подобаващо.
И понеже ми се случи да бъда  в компанията на трима мъже… сдобих се с няколко чудесни кутии от уиски.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За съжаление те, освен че са красиви, са и много непрактични за съхранение на каквото и да било. До момента, в който не решите да ги срежете с големия кухненски нож…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

А после да ги поокръцка нежно с голяма остра ножица, за да не стоят разръфани краищата.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Така разполовени кутиите пристигнаха в София в куфара ми и за мой късмет никой не поиска да провери какво пренасям. Защото ми се е случвало и е забавно и за проверявания, и за проверяващите.

Следващата стъпка беше да избера различни тънки цветни хартии. Не че кутиите не бяха красиви сами по себе си, но категорично не се връзваха с шарения «стайлинг» на работното ми място. Убедена съм, че някои от вас ще сътворят истински чудеса с декупаж или други техники и много ще се радвам, ако споделите…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После облепих кутиите с цветните хартии като използвах лепило Ц200.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За да прикрия още малко местата на срязване, ги облепих с тънко уаши. Мислех да ги подлепя на принципа на декупажа, но тогава перфектно изчисленият от производителите диаметър на кутиите щеше да се стесни. А това щеше да създаде проблеми със затварянето и отварянето. Нали знаете онзи момент, в който капакът заяжда, вие дръпвате по-силно и безброй дребнички нещенца се разпиляват из цялата стая…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Накрая просто прибрах вътре всички запазени изрезки и други малки елементи, които живееха в пликчета до този момент.

Кутиите също могат да свършат чудесна работа за опаковане на домашно приготвени бонбони и бисквити. Коледа наближава и собственоръчно направените шоколадови трюфели или канелени сладки са прекрасен подарък.

Необходими материали: кръгли кутии от уиски, голям остър нож или макетен нож, остра ножица, цветна хартия, лепило Ц200, уаши лента;

Време за изработване: за трите кутии – общо около половин час;

Вложени средства: от моя страна нито стотинка. Да му мислят пиещите уиски.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Продължавам с темата за това как да намалим броя на материалите в собственото си творческо пространство и да започнем сами да изработваме декорациите за хартиените си проекти.

Правило ми е впечатление колко много ретро билетчета, прясно отпечатани през… XXI век, се продават – готови за украса на картички, пътешественически албуми, арт журнали и какво ли още не. Те са очарователни и изкушението да си поръчаш поне 2-5-10 кутийки от най-различни видове е голямо. Но дали си струва и няма ли начин да си ги направим сами?

Откакто се захванах да редуцирам количеството материали в работното си пространство, не съм се и замисляла да си купувам готови «билетчета». Но пък искрено се забавлявам с изработването им.

Започнете с най-обикновена бяла хартия

Този път казвам «най-обикновена», защото държавните институции не отделят големи суми за отпечатването на подобни документи с кратък живот. Следователно и хартията за тях е евтина, което означава ниско качество. За по-голяма достоверност и вашата трябва да е такава.

Аз лично избирам хартия между 80 и 120 грама от детски блокчета за рисуване. Можете да използвате също корици от тетрадки или пък бялото поле от страниците на вестници, ако искате по-фини елементи.

Нарязвам листчетата в различни размери, перфорирам или заоблям краищата. Тук вариантите са два – можете да се опитате да копирате истински съществували някога билети или пък да създадете свои собствени. Аз предпочитам второто, защото ми харесва да си измислям за какво би могло да се използват…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Не знам какво е истинското име на този нож, но е един от интрументите за обработване на кожа и съм го срещала като «зъбна рейка». С него правя чудесни перфорации за частите, които трябва да бъдат откъснати…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Даже откъсвам някои крайчета, за да изглеждат съвсем реалистично билетите ми.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Състаряване

Чай или кафе? Вие решавате. Чаят придава по-червеникав оттенък (аз предпочитам да ползвам черен), а кафето – по-жълтеникав. Но истината е, че колкото чайове и кафета, толкова и нюанси.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После суша листчетата върху хартиени салфетки. Натрупвам ги хаотично едно върху друго, за да се получат тези специфични петна и линии, сякаш от лошо съхранение.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И понякога, понеже хартията е евтина, дори получавам «бонус» – ето тези специфични мехурчета например.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Оцветяване и печатане

По мои наблюдения, основните цветове на билетите са червено, зелено, черно и синьо. И тъй като са стари билети, цветовете са избелели, потъмнели или променени в други. Тук се сещам за един прекрасен натюрморт, който преди време видях Rijksmuseum в Амстердам. Цветя и плодове в купа върху сива покривка. Да, обаче покривката оригинално не е била сива, а пурпурна. Но тъй като специфичният червеникав лак, положен върху нея, е избелял, се е получило едно много елегантно копринено сиво. Което пък изобщо не отнема от красотата на картината, а и останалите цветове са си наситени и грабващи окото.

Ето моят метод да оцветя билетчетата, без претенции, че някога ще бъдат положени в национални галерии…

От лявата страна е оцветяването с алкохолен маркер, а вдясно – с акварелен маркер и четка с вода. Едното изглежда по-равно, а другото – с повече петна. Вие изберете кое ви харесва.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Само внимавайте, ако оцветявате двойни билетчета, да положите цвят и от вътрешната им страна, за повече достоверност.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Другата много любима за мен техника е тази оцветена перфорация, която се получава като прекарам «зъбната рейка» през тампон с цветно мастило преди да премина с нея през хартията.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Всъщност, при оцветяването и печатането сме оставени изцяло на въображението си. Не забравяйте, че подобен вид документи често имат кочан, че се късат и редовно печатите при представяне са поставени накриво – особено, ако става дума за печати за корабни пътешествия или преминаване през граници или митници. Аз предпочитам да използвам основно геометрични печати, както и такива, които имитират пощенски марки, имат цифри и изображения, наподобяващи гербове. Разгледайте печатите си, всеки от тях има пренебрегвано досега ъгълче, което може да ви свърши чудесна работа. Цифрите 86 например са от печат с ноти, а квадратчетата не бях ползвала никога досега.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Когато положите избраните печати, добре е да състарите ръбчетата  и ъгълчетата на билетчетата си с малко натриване с кафяво мастило и разтриване с пръсти.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Финални щрихи

Още състаряване! Не се притеснявайте да скъсате тук и там, да смачкате. Даже може да стиснете някой от готовите билети в шепата си и после да го изгладите с ютия. Препечете го във фурната, ако цветовете ви се виждат недостатъчно «стари».

Другият елемент е ръкописът. Добавете някакви бележки на ръка, заградете някои цифри, а отгоре им ударете печат с герб с друг цвят. Не е нужно бележките ви да имат смисъл.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И сте готови!

Разполагате с куп фалшиви забавни билетчета от въображаеми пътешествия, доказателства за шпионски афери или мили спомени от романтични разходки. С няколко парченца хартия сте създали цял нов свят, потопете се в него! Подобни билетчета са много добра добавка към детски игри на пирати, приключения за търсене на съкровища или покани за рождени дни.

Необходими материали: обикновена евтина бяла хартия, чай или кафе, цветни мастила или маркери, тампон с черно мастило, ножица, перфоратор, зъбна рейка. Ако нямате зъбна рейка, може да направите дупки с по-дебела игла или да направите ситен бод на шевна машина без конец;

Време за изработване: на целият този куп – около час и половина – два;

Вложени средства: никакви.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Тези дни преди Коледа са странни. Хем са нервно забързани, хем са някак сгряващи душата. Единственото, за което много съжалявам, че не мога да се видя с всички приятели, на които съм обещала – може би по хиляда пъти вече…

В тези забързани дни ме спохождат всякакви идеи за пестене на време, заместване на материали и изобщо всичко, което може да улесни живота при изработването и опаковането на подаръците. Защото, който не си е разпределил правилно времето през годината, в края на ноември задъхано си пресмята секундите.

И така, ето какво се случи вчера.

Бях започнала да правя малки декорации за опаковане на коледните ми сладки.

Очертах джобчета и етикети върху бяла акварелна хартия.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изрязах ги, прегънах им ръбчетата…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

и ги натопих в горещо кафе за около 2 минути. Натопих ги заедно, като леко ги наместих с пръсти. Снимката с единичния таг е за красота.

Изсуших ги в микровълновата печка. Каквото и да говорят някои хора, микровълновата печка е страхотен помощник за онези, които се занимават със скрапбукинг или изработват хартиени декорации. Ненадмината е за спестяване на време при изсушаване на малки детайли.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Предварително бях оплела на една кука малки снежинки.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Как обаче да ги обработя? Искаше ми се да ги сложа така, че цялата им красота да се вижда и да няма плътен фон зад тях. Обикновено правя това с лепило Ц200, но този път го бях свършила. Казвам ви – предколедни дни, все нещо неочаквано се случва.

Затова реших да използвам лепилото на Apli, което по принцип пазя за други случаи – като декупаж например.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Натупках снежинките старателно, без да пестя лепилото. Използвах четка с равни твърди косми, за да съм сигурна, че то ще проникне и в най-мъничките дупчици между конците.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После изсуших със сешоара си. Получи се бързо, защото лепилото реагира неочаквано  добре с текстила и започна да се втвърдява веднага след обработването на снежинките. Сушенето ми отне около 2 минути за всичките три снежинки, които виждате. Вече със сигурност ще ползвам него за втвърдяване на дантела. Снежинките станаха идеални за целта ми.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Първо завързах връвчицата на етикета.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После залепих снежинката така, че централната й дупка да съвпадне с дупката на тага. Първоначално мислех да завържа връвчиците за самите снежинки, те бяха достатъчно твърди, но таговете вече си имаха тази дупка и не ми се искаше тя просто да си седи сякаш е недомислена. А и така се получи по-стабилно окачване. Знаете, че таговете по подаръците търпят много закачане, дърпане, разтягане… Ето така изглежда, погледната откъм гърба.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После залепих и джобчето за етикета, като намазах с лепило само външната стена на сгънатите части.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И украсих ръбчето с тънка дантела. Избрах да е бяла, за да има повече „светлина” в тези етикети. Само бежово ми се струваше някак мътно, а и аз по принцип обичам по-свежи цветове..

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И етикетите бяха готови…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Ако ви е интересно каква е структурната паста, с която направих релефните снежинки, питайте ме или изчакайте още няколко есперимента, които да споделя в отделен текст. Това е още един от случаите, в които ми се наложи да викам Неволята, за да осъществя някаква своя идея.

Необходими материали: акварелен картон, горещо кафе, универсално лепило, лепило на Apli, четка с твърди равни косми, ножици, снежинки, плетени на една кука, памучна връвчица за етикети и тагове;

Време за изработване: по-малко от час час с всички експерименти и мурафети;

Вложени средства: нито стотинка, всички материали имам от много време. Това се отнася дори за лепилото на Апли, което имам от почти две години, но все още работи страхотно. Само кафето беше прясно сварено и се наложи да се откажа от половината си сутрешна доза.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Декември. Краят на годината е и неизпълнените обещания ни боцкат като изсъхнали трохи от сладкиш между чаршафите. Ако си ги спомняме.  Е, спомняме си ги, разбира се, но бяха толкова отдавна, през януари. А и нали пак идва януари и може би отново имаме шанс да опитаме, този път начисто…

За мен от всичките „да науча”, „да отслабна”, „да пътувам”, „да спечеля”, „да направя” най-ценното е „да бъда повече време с…”. Да бъда повече време с хората, които обичам. Дори и по телефона, но да чувам гласа им. Или да си мълчим, всеки унесен в своята си книга, но в една и съща стая и гърбовете или раменете ни да се допират. Или в кухнята, докато забъркваме тестото за коледните сладки или си разпределяме „Ти режеш лука, а аз – доматите”. Това последното звучи много банално, нали? Но пък е една от магическите съставки, които наистина правят ястието по-вкусно. „И щипка любов”. Научих го по трудния начин.

Затова днес ще ви предложа една мъничка идея за „щипка любов”, която да добавите към деня си и дори да дарите на някой в нужда. Най-добре е да направите всичко заедно с децата си – отделете един час поне и ми повярвайте: ще бъде безценен за тях. А и за вас.

Купете блокче за рисуване с качествена акварелна хартия и изрежете етикетчета с размерите на етикет за дреха или малка картичка. Аз си имам няколко различни форми, които ползвам като шаблон постоянно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Направете дупки за връзки на етикетчетата:

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Изтрийте внимателно с гума всички следи от молива, с който сте очертавали.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Сега идва забавното. Най-лесният начин да направите елегантни и ефектни етикети за подаръци е със стикери. Те могат да бъдат успешно използвани и от много малки деца, така че, ако съкровищата ви са на различна възраст, няма да има тъжни и обидени. За всеки ще има работа. За моите тагове съм използвала стикерите на Apli (линк в списъка с материали долу). Не са скъпи и с един комплект можете да направите поне 10 етикетчета като тези на снимките, даже и повече.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

А най-хубавото е, че можете да ползвате „леглата” на стикерите, за да оформите прави линии. Просто повдигнете леко стикера и подпъхнете картончето. Така няма да изгубите нито милиметър, защото неизползваната част си остава на мястото.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После леко обърнете и кръцнете с ножица по ръба на картончето.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Стикерът ще си легне обратно в „леглото”, а вие ще имате чудесна декорация от край до край.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Най-хубавото е, че можете да подреждате различните елементи едни върху други и да създавате цели картинки и сюжети. Оставете децата да ги измислят – убедена съм, че ще създадат чудесни неща.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Така можете да направите етикети за подаръците на всички от семейството и за всички приятели. Убедена съм, че бабите и дядовците ще бъдат щастливи да имат такъв точно етикет, изработен и надписан от любимото внуче. Особено пък ако им подарите и снимка с внучето в момента на изработване на етикета. Най-ценните подаръци, знаете, не са най-скъпите, а тези, които стоплят сърцето ни. Дори и ако ни накарат да си поплачем мъничко от щастие.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

След това можете да оставите децата да дорисуват различни елементи така, както аз направих с тези вързалки за топките.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После нарежете цветен канап или усучете два цвята прежда и сложете „вързулки” на етикетите. Много обичам тази дума „вързулки”. Прадядо ми я използваше за всички къси малки връвчици, подобни на тези тук, както и за елементите, които навързват красиво ръкописните букви една към друга. Още си спомням как седим на масата в кухнята, навън е снежна зима, аз пиша домашни и много се старая да е красиво, а той наднича в тетрадката ми и казва: „Мойто момиче, тия вързулки тук много добре си ги направила”. Понякога си мисля, че почеркът ми прилича на неговия – ама само понякога. Той пишеше много красиво, с елегантни букви, каквито не се срещат вече в мъжите почерци…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Това е. Етикетите за подаръци са готови! Прекарали сте около час с децата си, шегували сте се, създали сте нещо заедно. Имали сте безценно вълшебно време, което никое чистене, готвене или пазаруване не може да замени.

Моите тагове ще отидат в една група за взаимопомощ – Надежда за Димитър. Ако направите повече етикети за подаръци, може и вие да се включите. Чудесата не се случват само по Коледа, но пък точно около Рождество е периодът, когато да осъзнаем, че сбъдването на много чудеса зависи и от нас.

Материали: акварелен картон (аз предпочитам блокчета, не цял голям лист, защото рязането е по-лесно и не се получават зацапвания или измачкани части. Блокчетата си купувам от „Слънчоглед” или „Дженезис”), борд стикери на Apli , ножици, перфоратор, цветна прежда, панделка или канапче за подаръци;

Време за изработване: за 10 стикера – около половин час. Но ако ще работите с малки деца, добавете и още половин час – за въпроси, обяснения и прегръдки;

Вложени средства: акварелните блокчета с 20 листа съм купила последно за около 7 лева, но от един лист се получават не по-малко от 12 етикета. Стикерите на Аpli са около 3 лева в сайта им. А времето заедно е безценно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Да си призная, много обичам разчистването. В нашето семейство това е нещо като домашна магия, от дете го помня и често съм го чакала с нетърпение. Всеки път, когато нещата имаха нужда от раздвижване, всеки път, когато чакахме нещо хубаво да се случи, а то не идваше, баба ми и майка ми казваха: „Метлата ще оправи нещата!”. Тогава се отваряха куфари, шкафове и чекмеджета, на бял свят излизаха истински – за детското ми съзнание – съкровища.

Важното е, че това магическо разчистване не е като онова, обикновеното, което всеки ден извършваме повече или по-малко. То е сериозно, „реже” се надълбоко и много предмети напускат дома завинаги. Не е просто като да погалим с парцала повърхността на ежедневието, да посъберем малко трохи лош късмет или да минем с метлата, притеснявайки паяците в ъглите. Идеята е да разтърсим нещата из основи, да ги разтръскаме, разбъркаме, да изпразним половината от съдържанието на пространството си и така да отворим място за новото.

Вярвате или не, почистването на работното ви място може да донесе множество чудесни промени и завърти нещата в неподозирана от вас добра посока. Да раздвижи блокираната творческа енергия и да ви вдъхнови за напълно нови неща. При това не ви говоря за подреждане. Подреждането не оправя нещата, то само скрива „разтурията” в кутии и контейнери, но тя си остава и продължава да ни създава проблеми.

Така че защо не отпразнувате новата 2020 година като премахнете от работното си място 20 + 20 неща. Убедена съм, че има такива – вие не ги ползвате, но пък някой може много да им се зарадва. Вашите излишни материали за творчество, които само заемат място или създават хаос около вас,  може да дадат на някого нов шанс. Можете да промените нечий живот. Нали сте чували тази поговорка: „Дай на момичето топли чорапи и то няма да мръзне тази зима. Научи момичето да плете и всички, които тя обича, ще имат топли чорапи през зимата”.

20 неща

1. Стари списания за творчество (плетене, шиене, картички, обзавеждане, готвене… има ги най-различни);
2. Книги за творчество, които не сте отваряли в последните 2 години. Щом не са ви изкушили за цели 24 месеца, надали ще ви изкушат в следващите 12;
3. Листовки и брошури, рекламиращи и демонстриращи крафт техники, магазини за материали или работилници;
4. Карти за намаление в магазини за материали;
5. Стари планери и органайзери. Прегледайте ги, препишете си начисто неизпълнените задачи и дайте останалото за рециклиране. Да, красиви са, но всеки нов от тях отнема все повече място и повече въздух от дома ви;
6. Натрупани и неизползвани тетрадки и тефтери;
7. Химикалки и моливи, които са или твърде декорирани, за да пишете с тях удобно, или красиви, но пък е невъзможно да ги поправите. (Тук не включвам старите писалки, спомен от някой дядо или прадядо, които имат висока емоционална или колекционерска стойност);
8. Неизползвани кутии и контейнери за съхранение на материали, които пазите, защото „някой ден” ще ви потрябват (Дори не можете да си представите колко много от тях аз изхвърлих или подарих…);
9. Буркани, гърненца и друг тип „органайзери” за моливи и четки, които имат трудна за почистване декорация. (В снимките ще видите един от моите – харесвах си украсата с шишарки и дантела, но шишарката събираше прах, дантелата нямаше как да се пере без шишарката да се намокри и ликото да се размекне…);
10. Неизползвани инструменти. Тук включвам всички здрави или повредени с възможност за поправяне, които обаче не сте поправили;
11. Специално за работещите с хартия – повредени, изкривени или пропукали се  шаблони, неудобни за работа резци или некачествени щанци;
12. И пак за любителите на хартия – всички красиви цветни парчета и парченца, които не сте докоснали в последната година;
13. Самотни зареждачки за инструменти, които са изгубили интрументите си неизвестно къде;
14. Стари туби с бои, разтворители и маркери;
15. Засъхващи туби и контейнери с лепила, от които се надявате да източите още малко;
16. Стари шпакли и четки; стари палитри с твърде много натрупвания (освен ако нямат силна емоционална или историческа стойност);
17. Ножици, които не са достатъчно остри и само отлагате да занесете на точилар или пък не могат да бъдат наострени;
18. Хартиени торбички от различни магазини, събирани с идеята да пренасяте материалите си с тях. (Оставете си 5 с различни размери, повече не са ви нужни);
19. Панделки, лико и шнурчета, с които някога са били опаковани получени от вас подаръци;
20. Целофан и опаковъчна хартия, с която някога са били опаковани подаръци, рула с опаковъчна хартия, която не харесвате много, но пазите, защото „може да потрябва”;

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Още 20 неща

1. Всички поизветрели тампони с мастило, всички мастила, които не ви харесва как се отпечатват;
2. Всички тампони за нюансиране, които са с наранена повърхност или зацапани от твърде много употреба;
3. Всички материали, които не сте използвали в последните три години (прежди, вълна, тел, мъниста, платове, бои);
4. Тениски или пуловери, които пазите, за да създадете най-уникалната пачуърк покривка за легло на света, но не сте я започнали в последната една година. Ако проектът е важен за вас, дайте го на човек, който може да го изпълни срещу заплащане;
5. Всички цветни парцали, които пазите, за да направите парцалена черга или килим, но не сте започнали проекта в изминалата една година;
6. Всички дрехи, шапки, шалове, ръкавици, покривки…, които сте събрали с намерението на предекорирате или преправите, но не сте го направили в последната една година;
7. Всички дъски и платна за рисуване, които са изкривени не нарочно, и които пазите с идеята да изправите или преопънете някой ден, но те вече ви чакат поне 2 години. (Ще повярвате ли, че аз имах две, които пазех от 7 години!);
8. Полимерна и друга глина, срокът на която изтича до 3 месеца, а вие не сте използвали глина в последните 6 месеца;
9. Всички крафт проекти, които ви чакат в различни торби и кутии да ги завършите. Дайте си време до края на януари и което остане, дайте на някой друг да го довърши или го дарете. В последните дни на декември аз успях да завърша една плетена чанта, която ме чакаше от цели 4 години. Отне ми само 3 часа, дори не можах да повярвам!
10. Стари поздравителни картички;
11. Сезонни или несезонни декорации, които са по-стари от една година;
12. Всяка счупена или напукана керамика, която планирате да превърнете в арт проект, но не сте го направили от поне една година (не забравяйте, Гауди е работел с фабрики за керамика, не е събирал парченце по парченце);
13. Елементи и украси, които сте намерили, но още не сте ремонтирали, или някой друг ви е дал с думите „Жал ми е да го изхвърля”;
14. Всички творчески материали, които не съвпадат с предпочитания ви стил на работа;
15. Бижута, колани и аксесоари, които планирате да разглобите и да ползвате като материали, но от поне две години не сте го направили;
16. Стара украса за партита, гримове за деца и елементи от костюми, за които вие и децата ви сте вече „пораснали”;
17. Всякакви бои за сладкиши или декорация (перли, брокат, захарни елементи) с изтекъл срок на годност;
18. Сушени цветя, листа и билки, които сте планирали да включите в творчески проект, но е изминала година, а още не сте;
19. Букети със сушени цветя, по-стари от една година, с които сте украсявали работното си място;
20. Всички кутии и контейнери за съхранение, които сега, след разчистването, са празни.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Това е моят списък с идеи от какво да освободим творческия си кът. Убедена съм, че съм пропуснала нещо, и ще се радвам, ако ми споделите вашите идеи в коментар под статията или на Фейсбук страницата на РазВихрено.

Пожелавам ви прекрасна и вдъхновена 2020 година! Image may be NSFW.
Clik here to view.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Вдъхновението за тези животинчета дойде от снимки, които видях в интернет. Това бяха кукли от памучен плат, с много семпла форма, просто едно парче, включващо и уши, и опашка… Първоначално си мислех да опитам с хартията точно по този начин, но после се изкуших да добавя и нещо текстилно…

Получиха се очарователни същества, които могат да бъдат използвани както за светивалентински подарък, така и за украса на детска стая.

В началото беше торба от ИКЕА

Разбира се, може да ползвате и друга хартиена торба, но аз харесвам много тези от ИКЕА, защото хартията е здрава, жилава и не се разкъсва лесно. Има „мускули”, казано по друг начин.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

За да изработите кройката, сгънете правоъгълно парче хартия на две части и изрисувайте половинката от съществото, което планирате да ушиете. Сгъването ще помогне да получите напълно симетрично тяло и така ще помогне за по-нататъшната ви работа. Може да използвате и ненужни страници от списания или вестник, стара сметка за ток… За котката аз използвах дъното на торбата.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Ето това са моите две кройки.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Сега идва един важен момент – оформянето на дъното. Развира се, може впоследствие просто да зашиете двете парчета едно за друго, но точно тази сгъвка ще даде на тялото повече обем и ще можете да вкарате повече пълнеж между двата пласта хартия. Вие решавате, аз го препоръчвам.

Първо, преди да очертаете кройката върху парчето хартия, което сте избрали, сгънете го на две така, че сгъвката да се пада на дъното. Тази сгъвка е средната линия на снимката по-долу.

Прегънете и други две „линии” от двете страни на средната. Няма значение в каква посока го правите – нагоре или надолу. Идеята е там да има сгъвка, която после ще използвате за придаване на обем. Разбира се, може и без тези две прегъвания, но според мен с тях е по-лесно да се работи по-нататък.

После прегънете и ъгълчетата – както е показано на снимката.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

След като направите всичко това, вие трябва да получите ето тази форма:

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Следващата важна стъпка е изглаждането с гореща ютия. Малко омачканост ще придаде чар на творенията ви и ще напомня, че материалът е хартия. Но големите „бръчки” ще разкривяват муцунките и личицата няма да изглеждат добре.

Сглобяване и други удоволствия

След като изгладите парчетата хартия, изрисувайте личицата. Не забравяйте – големи очи близо до носа придават по-бебешки вид. По-голямото разстояние гарантира по-възрастен вид на съществата.

За изрисуването на лицата аз използвах акрилни бои, защото съхнат много бързо, имат добра покривност и цветовете са трайни. Първоначално мислех да мина и втори слой, но ми хареса как хартията прозира лекичко отдолу и се отказах. За довършителните работи използвах акрилни и алкохолни маркери – бели и черни.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Докато чаках личицата да изсъхнат, оплетох чифт уши, една дълга опашка и направих един помпон. Ако и вие сте решили да започнете и завършите своя проект наведнъж, това е най-добрият начин – докато направите ушите и опашките, акрилните бои ще са отдавна изсъхнали. Доукрасяването с маркерите отнема няколко минутки.

За ушите и опашките може да използвате меланжирана прежда или просто навързани конци от разноцветни прежди. Това ще придаде допълнителен чар на творенията ви.

Ако не плетете на една кука, може просто да изрежете ушите и дългата опашка от някакъв пухкав плат. За опашката може да опитате с усукана прежда. Може да ги колосате дори (или да ги втвърдите – с С200 или лепилото на Apli), за да им придадете после желаната форма.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Когато всичко е готово, остава ви само да зашиете частите и да сглобите животинчетата. Аз с огромно удоволствие ползвах машината на едната от бабите ни, която сестра ми преотстъпи на мен. Истинско удоволствие е да се работи на нея заради красотата на детайлите. Някога хората са създавали инструментите да векуват, не да се развалят след година и да трябва да се купуват нови. За съжаление машината трябва да бъде посетена от майстор, защото конецът започна малко да „дърпа” – може да го забележите на снимките. Но пък свърши чудесна работа!

Преди да започнете да зашивате, ако искате да ви е лесно, залепете цялата лява част заедно с едното ухо. После шийте. Не започвайте да слагате пълнежа, преди да сте стигнали до една трета от втората страна.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Напъхвайте лекичко с обратната страна на молив или с друг инструмент, който ви е удобен. Не натискайте много, за да не разкъсате хартията при шевовете. В крайна сметка не ви е нужен много пълнеж, само мъничко – за обем.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Когато животните са ушити, последната стъпка е да залепите помпона на гърба на заека. Така и той ще си има опашка.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

И така, животинчетата от хартиена торба на ИКЕА са готови. Описаните стъпки и идеи са препоръчителни, вие винаги можете да се оставите на фантазията си и да направите уши от помпони или някакви други декорации. Важното е да се забавлявате. Освен това съм убедена, че ако привлечете на своя страна и малки помощници, ще си прекарате един чудесен, незабравим следобед.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Необходими материали: хартиена торба от ИКЕА, бързосъхнещо лепило за хартия, по желание – С200 или лепило на Apli, памучна или вълнена прежда (или плат по ваш избор), кука, пълнеж за играчки или обикновен памук от аптеката, ножици, акрилни бои, четка, акрилни маркери (няма да имате нужда от тях, ако очертаете старателно формите с по-малка четка), черни маркери – по-тънък и по-дебел;

Време за изработване: около 3 часа;

Вложени средства: сумарно около 3-5 лева, ако не купувате нищо ново. Аз използвах само материали, с които вече разполагам от поне година (като лепилата и преждите) и само торбата беше сравнително нова. Ако нямате нещо, може да вземете назаем.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Знаете, кактусите цъфтят божествено красиво! Но някои от тях – много рядко. Поне моите. Никога не съм знаела от какво са толкова недоволни, че не ме даряват с цвят. Имат си и светлината, и топлината, и правилната почва и безкористната ми любов, въпреки всичките безмилостни убождания…

Ако и вие сте в моето положение – хем под карантина у дома, хем любител на кактусите, ето как да запълните един или два дни с приятни занимания. За целта са ви нужни само креп хартия, лепило С200 и филтри за кафе (които може да заместите дори и с плат). Основата, на която работя, е част от минималистичните ми и спестителски идеи: обикновен прозрачен джоб за листове и вътре – бял лист. Така мога да разтварям различни мастила, маркери и бои, да мацам с лепила и много лесно да почиствам. Освен това белият лист ми дава ясна представа за използваните цветове.

Преценете количеството креп хартия, което имате, и изрежете по височина две еднакво широки ивици. Колкото са широки ивиците, толкова широко ще бъде и листото на вашия кактус.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Намажете старателно с лепило и гънете като правоъгълник едната от ивиците. Сгъвайте със завъртане, не с прегъване наполовина. След това сгънете и една обикновена хартиена салфетка и я залепете за правоъгълника от креп хартия така, както е показано на снимката. Залепете същото парче салфетка и от другата страна.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

С втората лента, отново плътно намазана с лепило, обвийте „структурата”, която сглобявахте досега. Когато полагате лепилото, старайте се хубаво да го разстилате до краищата на лентата и да няма непокрити места. По-късно те може да образуват грозни балони по листата на вашите кактуси.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Накрая трябва да получите това:

Image may be NSFW.
Clik here to view.

След това внимателно изрежете формата на листото.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Ако старателно сте разпределяли лепилото до самите ръбове на хартиените ленти, срязването ще ги е запечатало. Но много вероятно е да са останали непокрити места. Затова намажете  листото с лепило и го увийте със салфетка както е показано на снимката. Първо от едната страна, а после и от другата. Притиснете ръбовете с пръсти.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Отрежете от креп хартията две парчета малко по-големи от листото. Омажете цялото листо от едната страна с лепило, като наблегнете и на ръбовете. Разтегнете леко между пръстите си едното парче креп , покрийте с него и притиснете навсякъде, за да залепне. Особено около ръбовете!

Повторете и с другата страна.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

След това много внимателно с ножица, която не е от най-острите ви, но все пак не къса хартията вместо да я реже, оформете отново листото.

Сложете малко лепило на пръстите си и размажете с притискане по ръбчето. Пропуснете само долната част на листото – засега.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Разтворете пластовете в долната част и вкарайте вътре част от дървено шишче с острата част навън. Ако сте избрали да правите миниатюрен кактус, клечка за зъби също ще свърши работа. Оставете тази част по-дълга – нея ще забиете после в пръстта или в другото кактусово листо и тя ще гарантира стабилност на конструкцията. Ако правите кактус с повече от едно листа, за следващите (по-малки) ще е нужно да ползвате само клечки за зъби.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Стана доста дълго, така че засега ще спра. С обещанието утре да публикувам втората част от обясненията. Ако планирате да направите свой собствен кактус, изчакайте до утре, защото някои допълнителни стъпки са по-лесни, когато работите върху влажно листо. Днес може да проверите материалите си, да прегледате онлайн красиви снимки на цъфнали кактуси и да определите цветовата гама на проекта си.

Стойте си у дома и бъдете здрави!

Необходими материали: креп хартия, хартиени филтри за кафе (ако нямате, може да ги замените със сатен, с тишу или обикновена принтерна хартия), лепило С200, обикновени салфетки за хранене или парче кухненска или тоалетна хартия, дървени шишчета и клечки за зъби според броя и размера листа, които планирате да правите, карфици, кръгли мъниста с дупка, през която карфиците могат да минат (но не много голяма), флумастери и четка за акварел, акварели, ножици;

Време за изработка на едно листо: около 1 час;

Вложени средства: Постарайте се да не купувате нищо, а да ползвате материали, които вече имате. Ако поръчвате онлайн, една ролка креп хартия от „Ракхива” е между 1,60 и 3,00 лева, като не забравяте да добавите и цената на куриера за вашия град. Винаги можете да замените креп хартията с бяла кухненска хартия без картинки, но тогава трябва да работите много по-внимателно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Втора част от проекта за изработване на кактус от хартия.

Следващата стъпка е да оцветите кактусовото листо. Не изцяло, разбира се, просто да добавите ту-там различни цветни нюанси, за да изглежда по-реалистично.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После, преди още листото да е напълно изсъхнало, направете  дупки през него с дебела и остра игла. Ще ви е по-лесно, ако поставяте листото върху кухненска гъба, когато натискате с иглата.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

От останалите късчета филтри за кафе изрежете парченца с показаната форма и ги усучете.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Оцветете ги, ако това отговаря на проекта ви…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После внимателно ги прокарайте през направените в листото дупки до средата им. Капнете мъничко лепило, за да ги фиксирате.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Следващата стъпка е да изрежете цветчета. Ако разполагате с машина за изрязване и релеф, може да използвате нея. Аз избрах моите щанци за орхидея, които ми послужиха и при изработката на куп коледни звезди няколко месеца по-рано. Но ако не разполагате с машина и щанци, може просто да изрежете най-обикновени листенца. Готовата форма спестява само малко време, нищо повече. КОгато ги изрпзвате дори не е нужно да спазвате правилна форма, защото после ще ги усуквате и намачквате с пръсти.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Ако имате хартиени филтри за кафе, използвайте тях. Те също ще ви спестят време, а и преливането на цветовете е чудесно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Сложете лепило на карфицата и я прокарайте през едно от мънистата. Това ще бъде основата на кактусовите цветчета.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

После започнете пласт след пласт да залепвате листенцата около мънистото. Ако ползвате готова изрязана форма, нанизвайте  я през центъра. Не занравяйте след всеки слой също да капвате по мъничко лепило.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

По този начин ще може да направите цяла купчина малки кактусови цветчета.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Накрая остава само да ги забодете в кактусовото листо и вашият прекрасен цъфтящ кактус е готов

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Необходими материали: креп хартия, хартиени филтри за кафе (ако нямате, може да ги замените със сатен, с тишу или обикновена принтерна хартия), лепило С200, обикновени салфетки за хранене или парче кухненска или тоалетна хартия, дървени шишчета и клечки за зъби според броя и размера листа, които планирате да правите, карфици, кръгли мъниста с дупка, през която карфиците могат да минат (но не много голяма), флумастери и четка за акварел, акварели, ножици;

Време за изработка на едно листо: около 1 час;

Вложени средства: Постарайте се да не купувате нищо, а да ползвате материали, които вече имате. Ако поръчвате онлайн, една ролка креп хартия от „Ракхива” е между 1,60 и 3,00 лева, като не забравяте да добавите и цената на куриера за вашия град. Винаги можете да замените креп хартията с бяла кухненска хартия без картинки, но тогава трябва да работите много по-внимателно.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Тези дни съм се присетила за любимата ми от детските години игра „Pexeso”. Помните ли я? Онези карти, които събирахме две по две и се опитвахме да запомним къде сме виждали другата само преди минута, преди две или три търсения? Все още мога да прекарам часове, проверявайки къде се крие второ камионче, тигър, бебешка количка или каквито там картинки е избрал производителят…

Освен това си спомних, че когато синът ми беше малък, се опитвах да намеря играта по магазините, но безуспешно. Времената бяха такива, по-късно картите се появиха, но момчето ми вече беше пораснало, а аз отдавна му бях направила наши си, рисувани карти за концентрация. Подозирам, че още ги пазя в една кутия със спомени, която все не ми се иска да разровя и поизпразня…

И понеже Великден наближава, изведнъж ми хрумна, че “пексесо” можем да играем и със саморъчно направени карти. Колко му е да очертаете една и съща форма яйце, да изрежете 20-30 яйца и вътре в тях да нарисувате (или залепите принтирани) двойки еднакви картинки. Колкото повече – толкова по-забавна играта и толкова повече членове на семейството биха могли да участват. Със сегашните телефони дори можете да направите дори снимки на членове на семейството или приятели, които също да вградите в яйцата.

Да си призная, аз се възползвах от “семейните връзки” и принтирах яйцата от Етси магазина на сестра ми. Нищо, че у дома имам двама големи мъже, играта беше забавна…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Защото, мисля си още, че тези карантинни дни ни преподават в момента много интересни уроци. Да сме заедно и да си припомняме удоволствието от това. Да разговаряме повече, да експериментираме в кухнята, да садим цветя на балкона, да се върнем към поизоставени хобита или да учим нещо напълно ново. Всичкото онова време, което иначе бихме прекарали в някой мол, в задръстването, в чакане на спирката на трамвая или в колата – това са спестени минути, които се трупат на огромни купчини безценно свободно време и в които можем да обърнем повече време на близките си или на себе си.

Игри на измислици

Другата великденска идея, за която могат да послужат едни такива яйца, е създаването на истории. Идеални са за игри с малки деца, които тепърва обогатяват речника си. Всяка картинка в яйцето може да бъде подчинена на определен сюжет и да се играе както домино. Слагаме едно яйце и историята започва: “В ранната утрин на Великден…” –  “…когато росата още блестяла по листенцата на цветята в градината…” –  “… едно малко зайче все още сладко спяло, сгушено между тревите…” – „… и сънувало…“. В комплекта, който аз принтирах, има и яйца с празни етикетчета, в които може да се напише име или нещо друго…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Всеки, който се пада подред, слага по едно яйце и играта продължава, докато свършат яйцата.

Ето още един пример:

Първият играч слага карта: “Едно малко зайче…”. Вторият играч слага карта: “… се разхождало из полето…”. Третият: “… и изведнъж видяло между цветята едно грамадно шарено яйце…”. Тук малките деца може също да изброяват цветове или форми, като например: розово, бяло, лилаво, триъгълници, кръгове, линии…

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Оставете децата да си фантазират. Да измислят дори фантастични истории, а и вие самите също ги провокирайте, когато задавате началото на историята или ги оставяте те самите да я започнат. Само с принтовете, които изрязах, за да тествам игрите, се получиха един куп варианти!

И така… Защо не опитате? Идеята може да се приложи и за игри само с възрастни или между тийнейджъри. Но е чудесен вариант за забава на цялото семейство с всички поколения, събрани на едно. Повярвайте ми, ще се смеете до захлас!

Пожелавам ви весел Великден и прекрасни мигове заедно!

Февруари е един от най-мрачните месеци в годината. Сив и студен, той идва точно когато списъкът с новогодишните ни обещания е започнал да понатежава, а красивата надежда от новото начало е вече премръзнала.

Февруари е неприятен месец. В него сме неуверени, разочаровани, пролетта е твърде далеч, а отчаянието и депресията само чакат да се присламчат към нас. Въздухът е мръсен, а и медиите не ни спестяват доста мръсотия. Като добавим и ограниченията в придвижването ни, маските, които трябва да носим на закрито, грубостта и изнервените хора наоколо, режещият вятър, съседът, който пак е пушил в асансьора… баналният зимен ден може да се превърне в истинска лична драма.

Е, както вече сте разбрали, аз не обичам февруари. Имам си куп лични причини. И не само това, ами и този Празник на влюбените, в който сякаш любовта се измерва с броя безсмислени покупки! Дали наистина имаме нужда от вино с огромна надценка, от нови плюшени или силиконови мечки и сърца, натъпкани с китайка вата? Дори нямаме нужда от нови бижута… освен ако не са точно онези, за които мечтаем от много време, разбира се.

Имаме нужда от най-ежедневна любов

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Много ми се иска да не съм права, но по мои наблюдения, огромен брой хора не са щастливи. Буквално избутват всеки ден, избутват го механично, с мрачна настървеност, сякаш след него ще дойде нещо красиво и различно, сякаш нещо вълшебно ще се случи. Но единственото, което идва със сигурност, е уикендът. И онова, което очаква всички нас, е един ден просто да не се събудим. Може би това ще се случи след много години, но ще се случи. И в онзи предпоследен миг най-вероятно ще осъзнаем, че всички „избутани” дни са били безвъзвратно пропиляни. Знам, че звучи ужасно, февруарско, но… е истината.

И аз много се надявам тя да ви разтърси и да ви накара да направите една съвсем мъничка промяна в живота си.

Замислете се колко време обръщате на човека, с когото живеете. Какво правите заедно сутрин и вечер. Как прекарвате съботите и неделите си. Хората сякаш са забравили да общуват с партньорите си. Споделеното време и общите занимания са изчезнали. Виждам много мъже да споделят в мрежата снимки от спортни подвизи през уикенда и на тези снимки не виждам жените им. Знаете ли моята теория защо толкова много мъже изневеряват? Единствено защото „другата” е предложила нещо неочаквано – внимание.

Предложете и вие нещо неочаквано

Казвам „вие”, защото блогът ми се чете повече от жени и защото не е честно винаги да очакваме мъжът да ни заведе някъде и да ни организира нещо вълнуващо. Мисля си, че вместо двама души да „издухат” една луда сума в някой ресторант (просто защото „така е прието“) и на следващия ден да имат главоболие от виното и похарчените пари, те могат да си направят подарък, който ще удължи празника не с дни, а с години. И определено ще заздрави връзката им. Какъв по-добър подарък за Празника на влюбените!

А подаръкът може да е традицията за домашно „спа”.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Според мен това е чудесен начин да преоткрием любовта и удоволствието да сме заедно. И не става дума за секс, а за онези мънички ежедневни действия, почти невидими, които обаче ни карат да бързаме към дома си – не за да се хвърлим скапани на дивана пред телевизора, а в прегръдките на любим човек. Създаването на тази традиция е перфектният подарък от жената към нейния партньор, защото освен (да, признавам!) еротичен елемент, има и елемент на грижа. Много мъже нямат навика да се грижат за себе си и си мисля, че е работа на жената, която ги обича, да ги подтикне към това.

Докосването е магия, която дори лекува, и точно това е основата на моето предложение как да прекарате двата празника в едно. Любовно и опияняващо.

Минутка за реклама

Ако се чудите дали текстът е рекламен, да рекламен е. Харесвам магазина на моите приятели и вярвам, че добрият малък бизнес трябва да бъде подкрепян, за да порасне голям. Отделно самата аз ползвам точно тези продукти и мога честно да ги препоръчам, защото са онова, от което имаме нужда насред стреса и мръсния февруарски въздух.

Втората причина да подбера точно тях (вашите предпочитания може да са други, разбира се), се базира на опита ми с ароматите и е донякъде сантиментална. Когато става дума за споделяне на козметични продукти, уханието е много важно. Мъжете (или поне повечето от тях) не обичат натрапчиви миризми. Не обръщайте внимание на силните им афтършейви и дезодоранти, които се носят на метри наоколо. Забелязали ли сте, че тези, които са за масова употреба, имат твърде сходен аромат? Моята теория е, че с годините мъжете така привикват към този остър мирис, че спират да го усещат. Но пък са много чувствителни и реагират с неприязън на силните „женски” и „сладки” парфюми.

Ароматът на продуктите, които ви препоръчвам по-долу, е лек и повече напомня за пране, изсъхнало на слънце, на прясно измити плодове, по които още има капчици вода, на дом, в който някой току-що е извадил от фурната прясно изпечен сладкиш… Казах ви, че е сантиментално.

Моят собствен любим „козметичен“ аромат е на онзи, най-стария крем на Нивеа от синята кутия – нещо млечно, нещо чисто, парфюмено, но меко и някак ванилено-вкусно, като крем със сметанов мус. Подобни са и ароматите на продуктите, които подбрах за употреба у дома, защото иначе моят собствен съпруг щеше доста да се противи на домашното ни спа-приключение.

Ето и една малка хитрина, която винаги можете да прилагате, когато избирате козметика за двама. Ако имате малко дете, помолете го да помирише крема или гела за тяло. Ако хареса аромата, чудесно! Ако обаче намръщи носле, потърсете друг. Много веротно е и съпругът ви да не го хареса. Да, мъжете са малко като децата, но това си го знаем, нали? J

Не ползвайте за тази услуга тийнейджър – техните взаимоотношения с ароматите са на абсолютно различно, галактически различно ниво.

И така – няколко изпитани идеи за домашно спа-удоволствие

Image may be NSFW.
Clik here to view.

1. Пригответе вино и чаши в най-удобната си стая у дома. После затоплете банята. Запалете няколко НЕароматни свещи и ги сложете на безопасно място. Изгасете другите светлини, те не са ви нужни. Това е време за усещане и докосване.

2. Вземете заедно душ и направете един на друг масаж на косата с шампоан. Приятно е, когато фризьорите мият косата ви и леко масажират скалпа с меки кръгови движения, нали? Повторете същото с партньора си и му подарете точно движенията, които най-много харесвате.

3. Нанесете един на друг маска за коса още докато сте под душа. И докато маската действа, масажирайте лицата си с почистващ гел или нежен ексфолиант. Ако и двамата нямате гъдел, може да пробвате и с успокояващия гел за тяло. Правете масажа един на друг едновременно, в синхрон. Затворете очи и бавно следвайте линиите на лицето или тялото.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Да, знам, че конструкцията на женската и мъжката кожа е различна и продуктите за тях не са еднакви, но идеята на това преживяване е в докосването, не в разкрасяването. А и никой мъж не е пострадал от малко пяна в повече, спомнете си Том Сойер.

4. Когато излезете изпод душа, загърнете се в топли халати и се поглезете със спрея с еликсир с кератин за блясък. Направете го като игра. Напръскайте, разтъркайте с пръсти косата на любими и издухайте със сешоара, за да засилите действието на съставките – предполагам, че за мъжете ви ще е интересно. Не се мръщете, ако кичурите ви се заплетат, после ще се срешете както вие си знаете. Кога за последен път оставихте партньора си да си играе с косите ви? Замислете се, неслучайно в толкова много любовни романи Той винаги е запленен от Нейната коса.

5. Ще е забавно да си сложите и двамата една и съща маска за лице – подхранваща, разбира се. Повечето мъже мислят, че маската за лице е нещо чисто женско, така че предполагам ще срещнете мръщене, подозрение и съпротива. Защо обаче не си направите и няколко забавни снимки заедно с намазани лица? Запазете ги като хубав спомен от своя Празник на влюбените.

6. Докато маската действа, седнете в топлата стая, за да си говорите и да пиете предварително приготвеното вино. Споделете си за какво мечтаете. Смейте се, правете забавни физиономии. Припомняйте си пътувания, красиви места, хубави срещи и смешни истории.

Времето, прекарано заедно, ще разбуди онова, което ви е свързало някога, и ще успокои огорченията, които всички натрупваме с годините. Запазете тази традиция и я повтаряйте всяка седмица. Определете си един ден, измислете му име и нека това бъде вашето любовно бягство. Не е нужно да ходим в екзотични курорти и да се чувстваме далечни един на друг, когато можем да бъдем напълно близки в познатото ни пространство у дома.

И няколко идеи за любовен подарък

Разбира се, в ролята на подаряващия отново ще бъде жената, но точно това е хубавото. Мъжът ви надали ще очаква да получи подарък. По-скоро ще е притеснен, че вие очаквате такъв. Опаковайте го красиво, дайте му го на сутринта и му кажете, че втората част ще бъде вечерта у дома.

Балсам за устни за слънце и студ – това е универсална грижа за една толкова неглижирана и толкова важна част от тялото ни, особено през студените месеци. А и е повод за целувка при всяко нанасяне. И най-хубавото в случая е, че балсамите вървят в комплект по два – „Един за теб и един за мен!”.

Запомнете правилото: Нанасяне и целувка!

Image may be NSFW.
Clik here to view.

Защитен серум против замърсяване – за мен тези продукти са изключително важни. Нанесете серума на лицето на мъжа си сутринта, докато се приготвяте за излизане, и масажирайте леко с пръсти. После нека и той го нанесе на вашето като повтори същите движения. Не бързайте, дайте си тези точно две минутки, които са безценни за връзката ви, не само за външния ви вид.

Хидратираща мъгла. Това е моята любима глезотия. Целогодишно я ползвам у дома преди крема и грима, а лятно време – дори и насред улицата. Препоръчвам ви да си направите този личен  подарък за Св.Валентин. Аз обожавам хидратиращите спрейове заради мигновената свежест и промяна в лицето ми. Сякаш всички фини бръчици се стопяват и поне 5 години изчезват от личната ми карта. Иска ми се да ги бях открила годиииини по-рано.

Image may be NSFW.
Clik here to view.

А забавното е, че мъжете реагират точно като котките на подобни продукти, готови са направо да избягат. Затова, накарайте го да затвори очи и да не ги отваря преди да му кажете. После пръснете от хидратиращата мъгла и се насладете на смешното му мръщене. Наградете го с целувка, за да създадете още един малък, но безценен любовен ритуал, и пръснете от мъглата и на собственото си лице. Според мен всяка жена трябва да носи постоянно със себе си една малка бутилчица и да я ползва, защото изсушената кожа е склонна към раздразнения, и инфекции и – най-общо казано – е тъжна и необичана. А никой не иска да бъде необичан, нали?

Е, надявам се, че дори и да не последвате предложението ми за доашно спа дума по дума, то все пак ще ви даде някои идеи… Забавлявайте се и се влюбете отново!

Пожелавам ви опияняващ февруари и безброй поводи за празнуване!